Валя, валя, валя… И пак вали…
Мокро…
Асфалтът е подготвен за развитието на реколтата…
Макар тоя дъжд да е нужен на село, а не в града…
В града има други работи…
Например – ремонт на улиците…
Някъде по пътя си минавам през малка уличка.
Която е подготвена за ремонт – преди две години очертаха местата и изрязаха правилни контури на дупките, миналата година стовариха чакъл, тая добавиха още и даже заляха с разтопен асфалт дупките…
Та сутринта дори започнаха да ремонтират…
Машина, два специални камиона, пет-шест работници и още десетина наблюдаващи…
Героичен труд…
Дъжд вали, хората запълват дупките…
Което дори за лаик като мен е сизифовски труд…
Зная го – та по пътя си го виждам всеки ден – след няколко месеца дупките ще зейнат…
Просто не се запълват в дъжд. А някъде дори сипват пълнежа направо в локвичките, образувани в дупките…
Подобна картина виждам на една друга уличка. Ремонтирана от различни фирми /по название/ през последните години. Някъде асфалт, другаде бетон, на трето място залято с нещо си – смес от вар, цимент, лепила разни отпадни…
И цялата улица – шарена черга.
Водата, разбира се, е отнесла слепващите материали, а после е разровила чакъла… И зеят ями като капани на мравешки лъв…
Другаде капаните са реални…
Представяте ли си – някой /дали от общината, дали от граждани, на които е писнало да хлътват колите им/ е положил арматура на платното и после отгоре е залял…
Сега заливката почти е изчезнала… Но арматурата си е там – стърчи като таралежови бодли, чака да се забие в нечии гуми или подметки…
Неведнъж съм казвал – ще стана милионер, ако взема една пресечка само под аренда. Запълвам дупките, после се заемам с новите, в това време първите са зейнали, сетне другите…
Вечно колело, перпетуум мобиле на парите…
Това е бизнес…
Но май някои вече са го завъртели…
За сметка на данъкоплатците…
genek 