/Иван Шишкин – „Ранна есен“/
Най-напред за хубавото. Бебетата идваха. Играхме, правеха пакости – много обичат да въртят копчетата на печките, та се налага после да помня и да ги регулирам, разхождаха се в парка. Има още
Скучно ми беше, уморен бях, не ми се даже четеше. Та рекох да позяпам нещо. Нали плащам само с времето си, що да не потърся филмче съвременно… Има още
Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето. Има още
Първолачето аз дълго време гледах двете редици книги, сложени върху скрина в старата ни къща. И почнах атаката. Разбира се – тайничко, защото не знаех дали ще ми разрешат да чета „книги за възрастни”. Има още
genek 