Скучно ми беше, уморен бях, не ми се даже четеше. Та рекох да позяпам нещо. Нали плащам само с времето си, що да не потърся филмче съвременно…
Гледам в руския торент някакъв сериал – „Кремень”. Нещо не ми хвана окото, ама си викам – я да изтегля една серия, ще я погледна, после ще решавам.
Да, не си заслужава гледането.
Майор от баретите мина през един град, попречи на бандити да ограбят магазин, милиционерите го прибраха и рекоха да набият.
Той пък…
Нали?
Направо „Рамбо” в руски вариант. В анонса се виждат и други подобия. Например, преследване в гората и как нашият им разкатава мамата.
Допадна ми само откровения му разговор с шефа на милицията /а, тя и там е полиция – преоблякъл се Илия…/.
Та оня му вика – “Хората искат спокойствие. Не ги интересуват разни глупости като свободи, демокрация, права… Искат да се разхождат по тъмното спокойно, искат да няма престъпници… Аз им го давам, те си плащат.”
Което, впрочем, не е чисто руско.
То си е и германско /при Хитлер – какви криминални престъпници/, италианско /разгонената от Мусолини мафия/, нашенско съвременно…
Още Йовков го е показал в „Индже”:
„ — Уплашиха се жените — продължи той по-спокойно, като се обръщаше към Индже. — Ти не им вържи кусур, ефенди. Завикаха: Капъсъзи са! Какви ти капъсъзи, думам им аз, не видите ли, че са избрани хора, я конете им — все черни коне, хубави и само един бял — на пашата. Тъй сме запомнили ний пашите — на бели коне.
Индже почти не го слушаше и гледаше към баира, накъдето избягаха жените.
— Там е селото ни — подзе старецът, — от Чукурово сме. Аз съм дядо Гуди, дядо Гуди от Чукурово. Ех, не сме май добре, немотия, глад. А временцето хубаво, рекохме да поизровим земята и да засеем нещо, малко лук, малко боб. Заловиха ме и мене жените, ела, думат, да ни пазиш. Какво ще ги пазя аз! Ама пък сами сме, без мъжка челяд сме. Не останаха мъже, откато ни бастисаха Кара Фиджи и Индже…
Индже погледна стареца изпод око и едва забелязано се усмихна:
— Индже ли? Ти виждал ли си Индже, старче?
— Де ще го видя, синко. Онзи, който го е видял, не е оживял.
— А аз кой съм? Познаваш ли ме?
— Де ще те познавам, ефенди. Приказваш като нас, от агите има много да приказват по нашему. Сли венският аенин, Тахир ага — зная го, — и той тъй чисто приказваше. Не те познавам.
Той замълча и замислено спря натъжените си очи на Индже.
— Не те познавам. Ама чуй какво ще ти река: млад си, хубав си. Юнак си. Де такъв господар да имаме като тебе! Ще ти слугуваме, ще ти плащаме харач. Но само ти да си! А то сега какво е…
— Какво е сега?
— Кой отде иде, коли, кой отде иде, граби и пали. А ний сме прости хора, ний сме като овце. Добре е да има кой да се грижи за нас, да ни стриже и да ни дои, ама и от вълци да ни пази!
Индже се засмя — първата му усмивка през тая пролет, — извади кесията си, сграбчи шепа жълтици и каза да оставят по една на всяка мотика.
— Нека си ги вземат жените, като се върнат — каза той, — и нека помнят Индже. А ти, старче, прощавай! Прощавай и сполай ти за думите! “
Това е!
Народопсихология…
Да повторя: „Ама чуй какво ще ти река: млад си, хубав си. Юнак си. Де такъв господар да имаме като тебе! Ще ти слугуваме, ще ти плащаме харач. Но само ти да си! А то сега какво е…
— Какво е сега?
— Кой отде иде, коли, кой отде иде, граби и пали. А ний сме прости хора, ний сме като овце. Добре е да има кой да се грижи за нас, да ни стриже и да ни дои, ама и от вълци да ни пази!“
Та… Защо Приматът и бандата му да не изкарат още мандати?
genek 