Често си мисля, че фантастиката е само литература. Нищо особено и различно. Има среда, има конфликт, има сюжет, има герои…От писателя зависи дали историята ще бъде разказана интригуващо и въздействащо.
А много често авторите създават фантастични произведения по причина липсата на историческо време и място, където биха могли да разположат героите и действието.
И не е само авторката на днешната книга. Например, Пратчет измисля Света на Диска именно затова – да намери терен за идеите, които иска да пресъздаде чрез историите си.
А Лоис Макмастър Бюджолд създава буйния, враждебен, воюващ свят в романите си, за да има къде да се развърти героят й Майлс Воркосиган, наречен Вор.
„Игрите на Вор” – Лоис Макмастър Бюджолд, „Бард”, 1993 година.
Носител на „Хюго” и „Небюла” е този роман, първо издание на авторката на български.
Интересно – как на една жена й е хрумнало да създаде литература, в която войната е главно действащо време, място, атмосфера?
И то война в бъдещето?
А приключенията на героя й са почти невероятни. Но винаги подплатени с логика, с реализъм, с художествено защитени идеи и философия.
Заслужава си четенето!
genek 