Седнаха двамата край запазената им маса. Единият потри ръце и рече:
– Цяла нощ съм работил, огладнях. Ти какво ще искаш?
– Така – каза другият на навелия се келнер – За мен едно кафе – безкофеиново. И кофлички с постен пълнеж. Масло с ниска масленост. И диетична напитка някаква…
Другият чак подскочи:
– Ще умреш от глад, бе братче! Вземи нещо като хората. Пък и аз плащам – едни пари получих вчера…
– Не, не – възрази оня – пазя си здравето, не съм млад вече…
– Такааааа – потри ръце първият – сега записвай. Почваме с едни наденички. Повечко мазнинка сложете в тигана, да попият, да са по-сочни…
– Оххххх… – въздъхна сътрапезникът.
– …Свински пържоли. На ивици от сланинката, розови, с масло напоени…
– Малей…
– …Хляб – бял, пухкав, ароматен…
– Ужас…
– …Вино. Червено, искрящо, повечко…
– Ама…
– …Кафе – силно, здраво, да разтапя чашата. И пура към него…
– Недей, бе човек…
– … А после една торта. Голяма, покрита с крем, с бита сметана, с шоколад…
– …Ооооо, не…
– И така – не пестете мазното, не крийте лютото, не намалявайте захарта! Хубаво да си хапна…
А сътрапезникът му промълви:
– Пак така! А после на мен ще викат: Салиери, Салиери, ти отрови Моцарт…
genek 