/Иван Айвазовский – „Прибой“/
Пак ръсна. Колкото да разкаля асфалта и тротоарите. Защото те са си такива – лете в прах, зиме в кал, есен и пролет в каша някаква. Нормално за един днешен град… Има още
/Иван Айвазовский – „Прибой“/
Пак ръсна. Колкото да разкаля асфалта и тротоарите. Защото те са си такива – лете в прах, зиме в кал, есен и пролет в каша някаква. Нормално за един днешен град… Има още
Ходилите в казармата и досега си разказват с умиление стари случки – понякога смешни, понякога страшни, понякога глупави. Сред които важно място заемат издевателствата на „старите” войници над новобранците. Разбира се, и там има правила. Има още
Аз, да си призная, съм леко обсебен от едно желание. И не като нормалните мъже – да оправя тая комшийка или оная от екрана. Нито дори като нашенските мъжаги от махалата – да се напия така, че после да не изтрезнея три дни. И, ако случайно се събудя, да съм се натряскал насън вече така… С две думи – да не се прибирам у дома от прекрасното състояние на забрава и всемогъщество… Има още