Да представям всяка книжка от тази поредица поотделно – няма смисъл. Те са интересни само като знак на времето. И като историческа особеност.
Да, има професионално написани, но не всички са интересни за четене днес.
Макар едно време да бяха…
Става дума за книгите от “Библиотека “Следа” – малките книжки, както ги отбелязвам. Защото са не само джобно издание, ами направо за предното джобче на сакото.
Колкото тефтерче.
Започвам с най-добрите.
“Отрова за брилянти” – Борис Крумов, ДВИ, 1971 година.
У нас пристига шеф на международни контрабандисти. Но го намират отровен в леглото. Натам се появяват родните милиционери, които разплитат поредната акция на контрабандистите.
Добра е, четивна.
“Тайнственият благодетел” – Иван Вълов, Милан Миланов, ДВИ, 1969 година.
От Миланов има и други книги, някои от които са доста занимателни. Аз харесвам една от тях, но за нея друг път.
А в тази става дума за резидент на чуждо разузнаване, който има задача посредством криминални елементи да провокира властта.
Натам са книги, които някак си пасват на времето и не успяват да задържат вниманието на читателите.
“Твоите приятели са безброй” – Андрей Островски, ДВИ, 1973 година.
Един инспектор от съветската милиция си пише с момиче, което спасил от морално падение.
И, разбира се, успява да я превъзпита.
“Часът на възмездието” – Никола Аврамов, ДВИ, 1969 година.
Има всичко – шпиони, диверсанти, скрити най-вече под маската на католическис вещеници, заговор…
И скука, скука, скука…
Действието се развива в Пловдивско /предполагам около Раковски – католически град/. По-интересно щеше да ми е поне да ставаше дума за село Бърдарски геран в нашия край.
“Събуди се за присъда” – Славе Македонски, ДВИ, 1972 година.
Графоманът си личи…
“Двубоят на силните” – Кольо Христов, ДВИ, 1971 година.
М, да…
Е, детайл от колекцията. Ярък детайл, подчертаващ времето…Та от тая гледна точка…
Заслужава си четенето!
genek 