Аз съм коледна елха. Професионална – зелена, рошава, свежа, красива. Доскоро бях професионално иглолистно дърво – част от природния озонатор, важен воин във вселенския кръговрат на веществата, закрилник на планината, животните – колкото оцелели, хората. После за малко да стана професионална дървесина. Но точно секачите се бяха засилили с брадвата към нашата долинка и… Гръм падна от ясното небе право в купа им. Та разхвърчаха се брадви, дървари, горски, банквноти, модернизирани миналогодишни разрешителни.
И случайните хора от лесничейството изведнъж станаха много загрижени, та разрешиха на някаква фирма да добие и продаде в града двадесет елхички – дар за децата. Натовариха ни нас – двеста дървета, в големия камион. По пътя на два пъти ни спираха и ние бързо се трансформирахме – първия път в изгоряла дървесина, втория път в малки елхички, дарение от някакво НПО за сирачета…
После ни изкараха на една поляна в градския парк и след два дни отслабване на броъката по документи – едната я отнесоха в някакво детско учреждение, а останалите поехме по пътя си…
Сега съм главен празнуващ Коледата. Най-напред бях сложена по средата на голямата маса, но после домакините решиха да освободят място за съществените неща и ме цамениха с чинии, чаши и прибори. Мен ме туриха в ъгъла. Понякога идваха децича, но после или изпозаспаха, или ги пратиха да гледат нещо си на айфони и компютри.
Масата, както ви казах, е голяма. Много голяма. А от прослушаните сутринта предаванияя по съседа ми – телевизора, останах с впечатлението, че празникът е посветен на вярвания, морал, някакви човешки ценности. И тази вечер хората не толкова ядат и пият, а честват, прекланят се, побратимяват се, просто си общуват…
Оказа се пак реклама…
Наистина, като ме махнаха от масата, на моето място сложиха съдинки с постни ястия. Цели седем. Аз съм елха, храня се със земни сокове и слънчева светлина. Обаче, мислех – хората също ще се посветят на земното и небесното…
Не познавам хората. Сега не само си признавам, но и съжалявам за наивността си на младо дръвче…
Дойдоха гостите, заблестяха светлините по играчките ми, заидсри5ха свещите по мен…
И откъм кухнята тръгна религиозната процесия… Подноси, тави, чинии… Цяло прасенце, пилешки мръвки, пържоли, наденици, суджуци, сланина, филета… И – торта, сладкиши, бонбони… Плюс цяло буренце с вино, бъклица с шотландска ракия, друга със сливова, камари кутии с бира…
Завихри се празненството на ценностите и вярата…
Не това, което си представях от разказите на телевизора до мен…
Атмосферата стана волна, въздухът се сгъсти – не само от цигалите, започнаха да падат тлави в салатите и гарнитурите…
Натам не зная какво е…
Не издържах. Изсъхнах…
По0добре фурнир, отколкото параван на човешката норма.
Все пак – коледна елха съм. Дърво. Неразбиращо нищо от човеците и морала им…
genek 