РАБОТА И ЦЕНА

Резултат с изображение за намаляваща безработица

Добрите числа в таблиците са оптимистични, макар винаги свързани с въпроси. Например, данните за безработицата у нас. Които са точно на границата на здравословната безработица – тези проценти, които дават възможност за стимул и квалификация.

Лошото е, ако тази граница все се мести надолу – тоест, работните места се заемат от некачествено работещи, недообучени, недотам нужни работници.

Които се включват във всякакви програми – само и само да имаме по-пълна заетост.

И това е пряко свързано с растежа на заплащането. Който зависи от куп неща.

А този растеж не е оптимистичен – при ежегодно развитие на БВП на глава от населението от 8% можем да се надяваме на изравняване със заплащането в страните от ЕС през 2050 година.

Спадне ли до 5% – до 2080 година. Движим ли се със скорост от 3% /както е нормалното за ЕС/ – 2230 година. Натрупване!

Оказва се, че данните са си данни, но в главите на някои хора се въртят само думи. И то позабравени вече думи.

Работа на всяка цена! Петилетката в съкратени срокове! Обща трудова заетост!

Проблемът е, че нашата икономика вече е свързана с европейската. И всякакви мерки за разкриване на нови работни места и увеличаване на заплатите са само част от европейския бизнес.

Така че се налага да мислим вече според еврокритериите. А те са особено строги на пазара на труда.

По-дълго оставане на работа. Учение и квалифициране през целия живот. Мобилност на труда.

За 2050 година у нас 100 работещи ще издържат 132 пенсионери. Сега в ЕС на двама работещи се пада един пенсионер. Виждате в какви условия сме вече.

И се оказва, че думите не стигат. Трябват цифри. Заплати. Нормални. За положен нормален труд.

Което обвързва работодатели и работници. Първите да могат да намират и задържат посредством заплащането кадърни хора и се освобождават от неадекватни, неразвиващи се, просто пречещи на бизнеса.

Вторите да получават истински заплати за истински труд. Не да се работи на всяка цена /остаря „Залудо работи, залудо не стой!”/, а за добра цена.

Няма по-добра мотивация от заплащането на труда. Още повече, че границите са отворени  и всеки специалист може да потърси другаде реализация.

И никакви „вносни” работници няма да спасят икономиката ни – това е само палиативна мярка.

Защото чужденците са източник на социални проблеми – надали някой ще работи вече за шепа ориз. И надали ще се примири с живот без права.

Така че остава едно – консолидация между бизнес и труд. Взаимната свързаност ще обуслови и перспективите пред държавата и народа.

И тук се събуждам от теорията…Защото съм в България. Какви връзки между бизнес и трудещи се? Кой бизнес? Бизнес? Или „бизнес”? При тая космополитност какво ще накара бизнесмен да задържи производство у нас, а не да го изнесе другаде? Кой е доказал, че безработицата води непременно до конкуренция, а не до апатия и упадък? А колко процента е наистина тая безработица? Колко паразити издържат работещите – не слаби, възрастни, болни хора, а именно паразити в гетата? Защо трябва средствата, които днес внасям за бъдеща пенсия да отиват за някой такъв паразит? Чиито деца утре ще чакат моите деца да ги издържат, а на мен ще обясняват как не бива да съм ксенофоб и стипца?

Изобщо – хубави размисли за цената на труда…

И лошо пробуждане в реалността…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s