Чиновниците не могат да разсъждават свободно – за фантазия не говоря.
На тях им трябват строги правила, графи, планове, графици…
И – нищо извън ограничителната чертичка.
Под „чиновници” разбирам не само и не толкова държавните служители, колкото начина на мислене на политикани и свързаните с тях ОПГ-та. Начин, който води, впрочем, и самозваните профсъюзи по очертаните коловози на ограниченото чиновническо мислене.
Така някакви „изследователи” от КНСБ взели да изчисляват колко работят учителите. И установили – с 20 часа повече през седмицата…
20 часа!
Изводът е направен по 2 300 анкетни карти. При 70 000 учители.
Да, статистиката е голяма работа – както казват някои чиновници. И винаги ще докаже, че си хапваме свинско със зеле – според класическия виц…
Проблемът е, че от това обобщение гладният си дъвче зелето – най-често сурово, и хич не намира свинското…
Няма да обсъждам верните – макар банални – изводи. Например, за лошите условия на труд. Говори се за тях, посочват се… И нищо не се променя…
Няма и да се промени…
Банални са и отдавна доказаните тежести върху здравето на учителите – неврози, психози, тревожност, депресия, увреждания на периферната нервна система и на гласовия апарат.
И, разбира се, хипертонията – дори при младите преподаватели.
Но виж – да се определят ВСИЧКИ учители като претоварени…
Едно, че е лъжа…
Второ – подобна лъжа служи за дискредитация на учителството. Бързо се установява кой колко работи…
А има, твърде много преподаватели има, които работят не 20 часа – дори повече! – над нормативите.
Все още ги има…
И си отиват постепенно…
Кой пенсиониран, кой сам напуска…
Остават немалко служители. Хора, пристигащи десет минути преди часа, влизащи, изпяващи си урока, заминаващи си…
Които не научват дори имената на децата – карат по номера. И защо са им имена – те са професионалисти. Като магистралките.
Минимум емоции – максимум сериозна работа…
Платена!
Ако не се заплаща – няма нищо повече. Ни минута, ни идейка, ни чувство в работата…
Да, пазарна икономика е… И няма как всички да живеят в пазарната среда, а даскалите да си стоят морално във Възраждането…
Но всичко това е лично!
Ще се раздава ли в работата, ще отбива ли номера – всичко зависи от човека…
Нали е свършил това, за което му плащат? Какво повече?
И това не се решава чрез идиотски директорски изисквания за 8 часов престой в школото. Нито посредством допълнителни задачи извън професионалната характеристика…
Още по-малко защитата на учителския труд може да бъде основана върху претенциите на чиновниците от КНСБ и „Подкрепа“ – фалшивите „закрилници”.
Просто фактите са такива – учителите работят ненормирано, заплащането е ниско, качеството на преподавателския състав пада…
Обърнете внимание – 8.1 на сто са отговорили, че не са притеснени на работното място. Което означава, че 92 от 100 учителя са притеснени на работното си място!!!! И се иска от тези хора не само да са там, ами да учат децата на разумното, доброто и вечното…
Последиците са нормални…
И – както във всяка невъзможна за измерване интелектуална дейност – решението на проблемите е в самите учители.
Ако могат и желаят – ще се трудят заради идеята.
Ако не могат и не желаят…
Ами поредната пазарна зона, в която парите не променят манталитета…
А що се отнася до трудова среда, материална база, нормални условия и инструменти, модерна техника, права и задължения…
Аз лично отдавна съм се отказал от оптимизъм по тези теми…
Има ли даскали?
Засега има…
Преподават ли?
Да, изнасят уроците си…
Вживяват ли се в ролята си на просветители?
Що? Кой плаща за това?
Причината…
Е, ако не я вижда човек – с обяснения не става…
С пари още по-малко…
Ако вдигнат тройно заплатата на тракториста Пешо – ще полети ли с трактора?
П.П. И пак да кажа – не вярвайте на чиновниците от КНСБ, „Подкрепа“, МОН и други групировки…
Попитайте учителите…
Чиновниците не могат да разсъждават свободно – за фантазия не говоря.
На тях им трябват строги правила, графи, планове, графици…
И – нищо извън ограничителната чертичка.
Под „чиновници” разбирам не само и не толкова държавните служители, колкото начина на мислене на политикани и свързаните с тях ОПГ-та. Начин, който води, впрочем, и самозваните профсъюзи по очертаните коловози на ограниченото чиновническо мислене.
Така някакви „изследователи” от КНСБ взели да изчисляват колко работят учителите. И установили – с 20 часа повече през седмицата…
20 часа!
Изводът е направен по 2 300 анкетни карти. При 70 000 учители.
Да, статистиката е голяма работа – както казват някои чиновници. И винаги ще докаже, че си хапваме свинско със зеле – според класическия виц…
Проблемът е, че от това обобщение гладният си дъвче зелето – най-често сурово, и хич не намира свинското…
Няма да обсъждам верните – макар банални – изводи. Например, за лошите условия на труд. Говори се за тях, посочват се… И нищо не се променя…
Няма и да се промени…
Банални са и отдавна доказаните тежести върху здравето на учителите – неврози, психози, тревожност, депресия, увреждания на периферната нервна система и на гласовия апарат.
И, разбира се, хипертонията – дори при младите преподаватели.
Но виж – да се определят ВСИЧКИ учители като претоварени…
Едно, че е лъжа…
Второ – подобна лъжа служи за дискредитация на учителството. Бързо се установява кой колко работи…
А има, твърде много преподаватели има, които работят не 20 часа – дори повече! – над нормативите.
Все още ги има…
И си отиват постепенно…
Кой пенсиониран, кой сам напуска…
Остават немалко служители. Хора, пристигащи десет минути преди часа, влизащи, изпяващи си урока, заминаващи си…
Които не научват дори имената на децата – карат по номера. И защо са им имена – те са професионалисти. Като магистралките.
Минимум емоции – максимум сериозна работа…
Платена!
Ако не се заплаща – няма нищо повече. Ни минута, ни идейка, ни чувство в работата…
Да, пазарна икономика е… И няма как всички да живеят в пазарната среда, а даскалите да си стоят морално във Възраждането…
Но всичко това е лично!
Ще се раздава ли в работата, ще отбива ли номера – всичко зависи от човека…
Нали е свършил това, за което му плащат? Какво повече?
И това не се решава чрез идиотски директорски изисквания за 8 часов престой в школото. Нито посредством допълнителни задачи извън професионалната характеристика…
Още по-малко защитата на учителския труд може да бъде основана върху претенциите на чиновниците от КНСБ и „Подкрепа“ – фалшивите „закрилници”.
Просто фактите са такива – учителите работят ненормирано, заплащането е ниско, качеството на преподавателския състав пада…
Обърнете внимание – 8.1 на сто са отговорили, че не са притеснени на работното място. Което означава, че 92 от 100 учителя са притеснени на работното си място!!!! И се иска от тези хора не само да са там, ами да учат децата на разумното, доброто и вечното…
Последиците са нормални…
И – както във всяка невъзможна за измерване интелектуална дейност – решението на проблемите е в самите учители.
Ако могат и желаят – ще се трудят заради идеята.
Ако не могат и не желаят…
Ами поредната пазарна зона, в която парите не променят манталитета…
А що се отнася до трудова среда, материална база, нормални условия и инструменти, модерна техника, права и задължения…
Аз лично отдавна съм се отказал от оптимизъм по тези теми…
Има ли даскали?
Засега има…
Преподават ли?
Да, изнасят уроците си…
Вживяват ли се в ролята си на просветители?
Що? Кой плаща за това?
Причината…
Е, ако не я вижда човек – с обяснения не става…
С пари още по-малко…
Ако вдигнат тройно заплатата на тракториста Пешо – ще полети ли с трактора?
П.П. И пак да кажа – не вярвайте на чиновниците от КНСБ, „Подкрепа“, МОН и други групировки…
Попитайте учителите…
genek 