Синът ми ходи до Бяла Слатина при баба си, та прескочил и до Борован. Донесе куп снимки.
И видях рухналата голяма къща, а от старата просто куп тухли.
А навремето…
Как се катерехме по козирката над входната врата, после се прехвърляхме на стария таван. Внимателно, много внимателно – гредоред.
И там, на тоя прашясал стар таван /къщата беше връстник на ХХ век/ намирахме писма, снимки, книги.
Най-вече книги, които след 1944 година се брояха забранени.
И сред тях днешната.
“Тигърът от Рио Гранде” – Макс Бранд, “Евразия Абагар”, 1991 година.
Това е, разбира се, екземплярът, който зърнах на една сергия, споменът изплува и веднага го взех.
Типичен среден каубойски роман.
Каквито е писал Макс Бранд /псевдоним на Фредерик Фост/.
Нищо уж особено няма – юга, строг шериф, млад романтик, мексиканска девойка, лош по-голям брат на романтика, индианец-бандит…
Преследвания, любов, страсти, битки, стрелба…
И, разбира се – очакваният хепиенд.
Няма да го преразказвам.
Но ще обясня защо запомних тази книга. Въпреки че не съм любител /дори обратното/ на уестърна.
Просто това е книга в духа на Майн Рид. Не на скучния и еднопластов Карл Май, а на романтичния, обхващащ с романа си панорама на живота, търсещ проблемите и решенията им, упойващ се от природната красота капитан Томас Майн Рид.
Не е подражание, не е епигонство – просто книга в духа на…
Заслужава си четенето!
genek 