Милослав Стингъл стана известен у нас с две книги – „Индианци на бойната пътека” и „Индианци без томахавки”.
Но той е етнограф, който обикаля света и разказва за видяното отвътре в непознатите и екзотични страни и народи.
Така вниманието на публиката привлече “Непознатата Микронезия” – може би най-напред с цветната снимка на полугола пищна и сочна деовйка на корицата.
А вътре – изключително интересен разказ за пътуването му по тези непознати нам далечни острови.
После се оказа, че това е само една от четирите книги в поредицата – “Черните острови”, “Последният рай”, “Очарователните Хавайте”.
Точно тя е пред мен. На руски, обаче.
“Очарованные Гавайи” – Милослав Стингл, “Наука”, 1983 година.
Книгата, естествено, не се преразказва.
Как да преразкажеш видяното, почувстваното, чутото от автора при пътуването му до мечтаните острови?
Как да пресъздадеш пресъздадените от него картини?
Как да внушиш на слушателя това, което си усетил ти в книгата?
Сплитане на пътепис, есе, художествена литература.
Плюс великолепни снимки.
И, разбира се, усещането, че си ти в тези екзотични земи, където има вечно лято, храната виси на дърветата, а мацките са пестеливи в облеклото и щедри в любовта…
Заслужава си четенето!
genek 