Най-напред ме впечатли заглавието. А сетне и представянето на автора – учител с 30 годишен стаж, посмял да говори по темата.
Накрая – усещането, че това е проблем, който при нас тепърва се проявява, но май с по-голяма сила, отколкото в САЩ.
А именно – ролята на училището за унифициране и смзване на творческия дух в децата.
И с цел превръщането им в бачкатори и консуматори.
Нужната тълпа, за да съществуват във властта по-глупавите, но хитри и агресивни тарикати.
Говоря за “Затъпяване. Скритата цел на държавното образование” – Джон Гатоу, “Изток-Запад”, 2010 година.
Гатоу разсъждазва над фактите в западното образование, но това лесно се пренася към нашето.
Например, училищният звънец.
Когато бях ученик, звънецът даваше сигнал и… преподавателят се насочваше към финала на урока.
Никой не мърдаше – липсваше условният рефлекс на откъсване от чина и полет нанейде си.
Днес, както знаем, не е така. Бие звънецът – учениците стават и тръгват. Най-често без разрешение.
Учителите, които са наложили ред и изизскват да се изчака оформянето на последната мисъл, често са предмет за укори от страна на директори и родители.
Ама как отнемали времето на децата!
А Гатоу разсъждава – така се наслагва подсъзнателното усещане, че една работа може да остане незавършена.
Важното е ФОРМАЛНО да е изтекло времето за нея – самата РАБОТА не е важна.
И детето заживява по условни сигнали – не според поставени и постигнати цели.
Такъв пример дава с учебници, с писане в час, с разполагането в стаята, с програмата.
Правил е опити в стая с мокет и без чинове и столове.
Провеждал е уроци по напълно свободни, но подсъзнателно логически свързани теми.
Избягвал е натрупването на фактите – за сметка на разсъжденията.
Онзи ден имаше статия за финландското училище.
И се оказва, че самите учители правят учебните си програми.
Свобода на мисълта и отговорност за тази свобода.
У нас…Все повече обрзованието се формализира. И все повече се превръща в работилница за свидетелства и дипломи.
Както и в голяма формовъчна машина за нужните на държавата полуграмотни бачкатори и консуматори.
Заслужава си четенето!
genek 