Продължавам да събирам колекцията си, условно наречена “Книги, които оформяха съзнанието ми”.
И която включва детски, юношески, фантастични, криминални, дори любовни, исторически романи.
Специално от 50-те до 70-те години.
Тия дни получих доста кнжки, някои от които ще представя.
“Златната махмудия” – Леслав Бартелски, “Народна култура”, 1965 година.
От библиотека “Юношески романи”.
Авторът е поляк. Участник във Варшавското въстание. След освобождението на Полша е журналист, пише стихове и поеми, разкази, дори романи.
А през 1962 година издава детския роман “Златната махмудия”.
Което заглавие подсказва, че става дума за Балканите.
И още по-точно – за съкровище в българското Черно море.
Една история за две полски момчета, дошли на почивка у нас /в Созопол, обичат си го поляците тоя град, при Ропотамо, до Бургас/.
Където се запознават с българче /по-точно майка му полякиня, бащата нашенец/.
И – започват приключенията.
Тайнствена лодка, леководолази, подозрения, съкровище – което пак попада на дъното…
Има някой особености – например, малко деца биха разбрали защо двама поляци се познават по прякори, а не по име.
Или скритата реклама на “Варшава” – една от най-западните коли в соцлагера /най-западната беше “Трабанът”, а най-дългата – “Вартбургът” – 18 метра заедно с пушека/.
Но книгата е написана с любов към България, описани са прекрасните природни забележителности, хората не са идеализирани или сатанизирани – нормални хора, с качества и пороци.
Авторът е посещавал няколко пъти земята ни – при това с цялото семейство.
Плод на което се явява още една негова книга за България – “Мадарският конник” /нямам информация дали е излизала на български/.
Изобщо – стандартно добра, приятна, звучаща не само по детски книга.
Заслужава си четенето!
genek 