Бях си заек в училище – с неопределено мислене и хептен неизвестно бъдеще, когато ми попадна тая книга.
И стана основа за някои интереси – които по-късно оформяха книгите на Хемънд Инис, Уилбър Смит, Григор Угаров.
Както и постоянното ми влечене към написаното от професор доктор Бернхард Гжимек.
Пред мен е „Серенгети не трябва да загине” – Б. и М. Гжимек, “Наука и изкуство”, 1967 година.
Няма нужда да разказвам книгата.
Пък и тя е неразкзваема.
Тъй като това са бележки, виждания, разкази за Африка. И по-специално за животните й.
Конкретно – за района на Серенгети и резервата там.
Има много фотографии. Богатата илюстрация допринася за въздействието на записките.
А майсторският език и вълнуващ стил на Гжимек привличат читателя и го правят съпричастен към съдбата на изложените идеи.
Още повече, че синът му – Михаел, загива по време на експедициите и в негова памет Гжимек остава в Африка – да се грижи за животинското царство там.
Има и филм със същото заглавие – носител на “Оскар” за дългометражен документален филм на 1959 година.
Прожектиран е у нас, предполагам, че и сега може да се намери по торентите.
Хубава книга – интересна, приключенска, занимателна, смислена.
Заслужава си четенето!
genek 