Преди 20, а май и повече години, у нас вестниците много вървяха. Все още. Сутрин хората купуваха, чметяха, интресуваха се от нови заглавия.
Та и аз с всички. Купувах си редовно от една маса по пътя. А масите бяха из целия град – бая народ се препитаваше с това. Обаче, един ден гледам – масата празна. Няма го човекът. Болен ли, какво… Има още