
И пак да спомена за научно-популярната литература, издавана преди.
Търсеше се, четеше се, даваше определени знания, възбуждаше интереса към някои исторически периоди и личности.
Макар често да беше добре идеологизирана и темата поднасяна твърде модернизирано, от съвременна гледна точка.
Както е в “Последни усилия” – Люба Ленкова, Иванка Кепова, “Народна просвета”, 1959 година.
Част е от “Популярна историческа библиотека”. А за нея не открих нищо в уикито. Като че никога не е съществувала тази поредица.
Повестта е посветена на отбраната на Средец срещу турците през 1382 година.
Художествено-документално произведение, възстановка на миналото.
Доста сносно са описани времето, атмосферата, бита.
Дори авторките са наблегнали на тях – целта им е била ясна: запознаване на младите читатели с епохата и събитията. Книгата, да не забравяме, е била предназначена за извънкласните четения – каквито тогава имаше пов сички предмети. Дори по математика.
Разказът е в стила на историческата литература от него време – с известна схоластика, вкаран в нормите на партийната просвета.
Селяните са добри, болярите лоши, войводата Янко се колебае с кого да е.
Има и героичен младеж – Добрин, син на бедняци, прибран от войводата в дома му.
Има предател – боляринът Продан /вижте името му!/.
Войводата Янко е аристократ, разбира се, но разбира тежестите на живота за широките народни маси /ама го написах, а!/.
И се опитва да се опре на ретроградните боляри.
Следват битки, драматични междуличностни конфликти, нещастна любов, турските зверства, героизмът на защитниците…
Е, и тук не намерих отговор на въпроса, който си зададох преди повече от 40 години и никой не ми е разяснил – как така турците обсаждат Средец, а войводата отива на лов, та го пленяват?
Стилът на разказвачките е стандартния за времето си: “Богат беше боляринът Продан”. Изнасяне на второстепенни части, слагане на подлога в края – симулация на летопис.
Но книгата е част от едно минало – моето, по-специално. И като такава е интересно да се види с днешни очи.
Заслужава си четенето!