
1967 година…Оставаше цяла година до първото момиче /условно/, до фестивала, до развихрянето на пуберските хормони.
И, разбира се, времето за четене на приключенски книги – особено за пътешествията и подвизите на връстници.
Точно тогава излезе книгата “Томек на военната пътека” – Алфред Шклярски, “Четиво за юноши”, “Народна култура”, 1967 година.
А по-късно – и втората, за съжаление, последна книга на български език на изключително популярния полски писател.
Шклярски твори своите истории на цикли – обединени около един герой.
За Томек Вилмовски, освен посочената книга, е написал още “Томек при изворите на Амазанка”/издадена у нас/ и непознатите ни “Томек в страната на кенгуруто”, “Приключенията на Томек на Черния континент”, “Томек търси Снежния човек”, “Тайнственото пътешествие на Томек”, “Томек сред ловците на човешки глави”, “Томек в Гран-Чако”, Томек в страната на фараоните”…
Особеност в романите му /или поне в двата познати/ е педагогическото начало.
Шклярски поставя определени морални въпроси, води героите си към решението им.
Ненапразно и Томек, и Сали, и боцман Новицки, и бащата на момето, и приятелят им Смуга, са почти ангелчета – честни, смели, порядъчни в духа на християнските изисквания.
Дон Педро, например, техен враг, е алчен, подъл, престъпник.
Обобщени са образите на индианците – те са в духа на някогашните ни разбирания, че що е индианец или негър, все е благородна жертва на лошите богати бели.
Макар че надали сме обръщали внимание на подтекстовите внушения и сме си поставяли морални проблеми около героите. Защото – да повторя – при тях всичко беше ясно.
Но затова пък колко приключения има…
То са прериите, индианците, лошите бели, благородни европейци, коварните латиноси…
Преследвания, стрелби, битки, заслужени награди, индиански вечери в лагера…
И нещо, от което усещаме, че Томек и Сали няма да останат дълго само приятели – лека лирична нотка, много подходяща за 14-15 годишните романтични юноши.
Припомнете си книгата.
За тези, които не я пазят или не могат я откри – ето
Заслужава си четенето!