Преди време познат ми заяви – добре, че се появил “Джурасик парк”, та хората се заинтересували от доисторическите влечуги.
Което бая ме учуди – той ми е почти връстник. И да не помни книгите от онова време, когато бяхме малки?
Тъй като преди Майкъл Крайтън за подобни съживявания или пресъздавания от ДНК на динозаври е писал Петър Бобев. Напомням само “Гущерът от ледовете” и “Драконът от Луалаба” /писал съм за тях/.
А научно-популярни четива /такъв беше терминът/ на български се издаваха редовно.
Сред най-популярните бяха “Ловци на мамути” /търся я в момента/, както и днешните две книги.
“Затрупан свят” – “Народна младеж”, 1959 година, и “Ловци на пещерни мечки” – “Народна младеж” 1963 година.
И двете от Йозеф Аугуста, известен чехословашки учен – палеонтолог и популяризатор.
По-късно, през 1983 година излиза още една негова книга на български – по-лесна за намиране, тъй като е издадена през 1983 година – “Изчезналият свят”.
Всяка от трите книги има авторски предговор – истинско изящество от мисли и худеожественост, емоционален и привличащ вниманието.
Ще препостна единия от тях:
„От дълбоките пропасти на безкрайното минало, в което столетията не са нищо друго освен нищожни песъчинки в огромния пясъчен часовник на вечността и в което хубостта и ужасът на някогашните светове са обвити с хиляди гъсти покривала на тъмна забрава, ще изплуват пред очите ти, драги читателю, непринудено нарисуваните картини от толкова далечни епохи, че би било смешно да ги броим по години и столетия.
Любознателният човешки дух като с вълшебна пръчица превръща мъртвите камъни в оживели наново страни, които някога, много отдавна са сияели от бляскава зеленина със сребърни ленти от реки, потоци и бистри планински ручеи, превръща ги в страни, които са били покрити с обширни вековни гори, необятни езера, бездънни блата, еднообразни пясъчни пустини или безкрайна морска шир.
Като с вълшебна пръчица открива човекът тъмните глъбини на непознатото минало, за да блеснат пред очите ти в слънчевата светлина на ясния ден, в здрача на тихата вечер и в тъмнината на нощта, при хубаво време или в развилняла се вихрушка и в грохота на бурята.
От зоркия поглед на човека не остава скрит и животът на първобитните същества, които, сякаш освободени от магията, изскачат от каменните си гробове и пак заживяват, както са живели, и пак си пробиват път през мъките и теглилата на всекидневието.
И знай, драги читателю, че разказите за тези вълшебни страни и чудни същества са само незначителни събития, дребни случки от възхитителната праистория на развитието на Земята и нейния живот.“
Заслужава си четенето!
genek 