КАКВОТО ЗА ДРУГИТЕ – ТОВА И ЗА ТЕБ

Резултат с изображение за „училище славейков добрич“"

Често използвам истории, разказани ми в лични беседи. Защото човек не може да види и преживее всичко. А и по-друго си е да погледнеш през чужди очи света.

Та това, което ви разказвам, ми разправяше един приятел – даскал. В реномирано училище. Което следва съдбата на българската просвета – овехтяване по всички линии, обезкуражаване, професионализация до степен влизане в определени рамки и безмълвен запор на всякаква инициатива.

Преди известно време решил човекът да попромени нещо около си. Настоял пред ръководството, отделили му средства и хора, намерил и спонсори – бивши ученици, решили да помогнат на учителя си, и подхванал кабинета.

Излъскал го – светнал. Модернизиран, свеж, с таблата, компютрите, цветята, леки шкафове с книги… Изобщо – различен от унилите, мрачни, потискащи с контрастта лъскаво бяло/черно/кафяво.

Разбира се, веднага се намерили колеги, които поискали да му станат ортаци в ползването на кабинета. Под разумния като че ли предлог: стаи не стигат, кабинетите не са частна собственост, ама не може да си егоист…

Обаче, той решил да е такъв! И вдигнал грандиозен скандал. При който обяснил, че има куп кабинети, та който иска – да се захваща. А би делил кабинета с човек, който намери спонсори за още някои възможни подобрения.

Което отказало любителите на работата лекото и на баницата мекото.

Специфичният му предмет накарал дори директорът да приеме ненатоварването на кабинета – както се ползват подобните по рисуване, музика, биология, да речем.

Обаче, това още повече подразнило “професионалистите”. Които не издържали някой да е поне малко над стандарта, по-различен от семплостта им, дързък и не признаващ социалистическото мислене в стил “Ден да мине – самун да загине”, гарнирано с “Не се дели от тълпата”.

Пък и училищното ръководство се дразнело – не влиза човекът в графите и туй то! Неординарен. И самоуверен. Взел, че честно предупредил – търсел си нова работа, не виждал вече предизвикателство в старото школо.

Та шефовете му приели това за заплаха. И му обяснили в прав текст – не може да има претенции! За нищо! Каквото за другите – това и за него.

Ето – идва след четири месеца краят на учебната година, няма нужда учениците да бродят по кабинетите /пък и тия кабинети все едни и същи, защо да се сменя мястото за полагане на задника?/.

И затова – в неговия кабинет също ще има всякакви часове, пък той да се движи по графика. Както останалите.

Е, опитал се да обясни, че нали, аджеба, затова напълнил кабинета с техника, че има предвидени куп неща, които просто няма как да демонстрира нейде си, че едно е атмосферата в този именно кабинет, а друга е нагласата в сивите стандартни стаи…

Но – не! Каквото за другите – това и за него! Искал да работи? Я, че останалите не работят ли? С еднакви заплати са – какви претенции може да има?

И защо се фука с кабинета? Всеки може да направи такъв. Стига да поиска. Но това е самоинициатива, нарушение на субординацията, как така Сульо и Пульо ще си позволява да е различен?

Е, той в момента асимилира неочакваната подкрепа на ръководството за мисълта, че би трябвало да смени средата, да потърси  нова насока за желанието си да се труди и създава.

А пък аз се замислих. Какъв капитализъм ще строим, майко мила, когато на искащия да работи не се позволява – тъй като се отделя от масата?

И кога ли ще схванем, че именно в различието, в конкуренцията, в желанието на едни да създават срещу мерака на други да оцеляват е разликата с вчерашния ден?

Наистина, най-лесно е на патките в ятото – групата се подкрепя в ниския полет над блатото. А трудно е на орлите – сами трябва да цепят небето.

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s