Какво нещо е човешката памет…Отворих пратката от антикварната книжарница, разгърнах красивата папка с множество шарени рисунки…И пред мен се появиха десетте книжки.
„Славейче”, 1961 година – година пета, малкото детско списание.
Главен редактор Лъчезар Станчев, редактори Атанас Душков, Иван Василев, Николай Соколов.
А вътре…
Само най-интересното – макар почти всичко тук да е интересно. И с много, много малко идеология – браво на редакторите, успели да опазят децата /нас, ние бяхме!/ от промивки…
Брой първи – разказ от Ангел Каралийчев, стихчета от Ламар, Николай Зидаров, Веса Паспалеева, чудесна рисувана приказка – най-доброто за тази година – „Приключенията на Лъжлив Гошко” от Тодор Динов с текст на Атанас Славов…
Разказва ги едни адашът…Стилът е чудесен – реалното в нормални цветове, фантасмагориите – на черен фон…С нетърпение чаках всяка книжка, помня го и сега над половин век по-късно…/Как звучи, а? Половин век…/
Има за изрязване книжка с приказка от Марко Марчевски, има разказче от Иван Василев…
И майсторски рисунки – направо картини.
Натам – все великолепни броеве. Просто каращи те да седнеш, да отвориш, да четеш и се унасяш в един вълшебен свят…
Да спомена имената на някои автори в следващите книжки – Дора Габе, Калина Малина,Цветан Ангелов, Григор Угаров, Леда Милева, Петър Стъпов, Георги Авгарски, Михаил ЛъкатникПетър Бобев, Младен Исаев, Елин Пелин, Камен Калчев…
Даааа…Просто няма място да изброя всички известни от детството ми имена…
А художниците…А чуждестранните поети и писатели – от Индия, Куба, Румъния, Франция…
Детство мое – реално и вълшебно…
Ако намерите стари броеве – отворете ги.
Заслужават си четенето!
genek 