И ЗАСТУДЯ. КАТО ЧЕ Е ФЕВРУАРИ

/Фриц Таулов – „Река“/

 

Вечерта се изви вятър. Ураганен. Трещи, вие… После заваля. А на сутринта – сняг. Три пръста, дето се вика – нищо нещо.

ДОХОДИ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ

Натякват ни, че си живем добре – ама отлично почти.

Доходите ни са 40% от средноевропейските.

СЪН В ТРИ СВЯТА

Събуди се. Ех, че хубав сън беше… Но всяко нещо си има край, както казва народът. И само саламът има два края – допълваше един герой на Кестнер. А работата край няма, беше го научил животът…

„ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ“

Бях нейде в пети клас май, когато за пръв път връхлетях на книгите на Марк Твен. Буквално връхлетях – като ураган. Изгълтах „Том Сойер” и „Хък Фин”, прочетох „Един янки в двора на крал Артур”, дори „Животът по Мисисипи” за една вечер погълнах /какво ли съм разбрал?/.