Бях нейде в пети клас май, когато за пръв път връхлетях на книгите на Марк Твен. Буквално връхлетях – като ураган. Изгълтах „Том Сойер” и „Хък Фин”, прочетох „Един янки в двора на крал Артур”, дори „Животът по Мисисипи” за една вечер погълнах /какво ли съм разбрал?/.
И, естествено – „Принцът и просякът”. А малко по-късно накарах баща ми да купи поредното издание. И така тази книга остана в съзнанието ми именно с изданието от 1969 година.
Което е пред мен.
„Принцът и просякът” – Марк Твен, „Народна младеж”, 1969 година.
С илюстрации на Борис Ангелушев.
Една приказка – с претенции за истина, но, разбира се, майсторска мистификация.
Една реалност – Лондон от епохата на Тюдорите, хората, владетелят, свитата, нравите, лицемерието, жестокостта, антихуманните закони.
Една чудесна книга – за две момчета, различни по произход, манталитет, образование, облекло…
Но еднакви по доброта – макар да я изразяват различно.
И съвсем различно да възприемат света – опитвайки се да се впишат в него и поне малко да го променят.
Приказка и реалност…
Които са филмирани много пъти – най-често успешно.
Но…книгата си е друго, нали?
Заслужава си четенето!
genek 