Странна фантастика.
В която действието се развива на две места – в стаята на малкия, болен в момента, Юли и на далечна тайнствена планета.
Да де, това беше вече времето, когато самотните острови станаха кът, та се наложи пирати, рицери и тем подобни да хвъркнат към звездите.
“Заключената планета” – Васил Райков, Георги Данаилов, “Боблиотека “Приключения и научна фантастика” № 94 – “Народна младеж”, 1965 година.
Тънка книжка – няма и стотина страници, без особено остър сюжет, без стрелби и преследвания…
В нея няма ония апаратури и уреди, които шашват читателя на класическата фантастика.
Е, момченцето говори с чичо си Андри по видеофон, ракети, хвърчащи превозни средства…
Но в рамките на очакваното – просто повеля на жанра и времето.
Докато Юли боледува, чичо му открива странна черна тетрадка в касата на дядото.
И започва да чете намерения дневник на изчезнал космонавт – за една далечна планета и необичайното, ставащо с трима космонавти, кацнали там.
А там ги чакат боледуващите жители – приличащи някак си на хората и, все пак, рзличаващи се по бит и цивилизационно ниво.
Историята се развива някак си делнично, без особени ефекти, героите са малко.
Но атмосферата, която авторите създават, образите на героите, техните вълнения и страсти – това е най-хубавото в книгата.
А накрая се оказва…Но вие сте я чели, нали? Или смятате сега да я отворите?
Заслужава си четенето!
genek 