МОНОДИАЛОГ

Резултат с изображение за „водопад“

/из сборника с ужасии „Тя“, продължение на „То“/

–       Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се лее? Поне якето на кучето да беше забелязал колко мокро е… Да, да – не хленчи, видях, че и ти си мокър, ама твойта е лесна. Ще изсъхнеш. Пък горкото животинче… Разчита само на хавлията. И ти, като те знам какъв си пипкав, сигурно пак не си го подсушил добре…

Не ми разправяй как съм си пиела кафето! Имам – пия… Да, имам, защото ти го направи. Ами като нямаш никаква работа сутрин – освен едно кафе да направиш, в леглото да ми го поднесеш, кучето да изведеш, продукти за деня да купиш…

Ама ти май на скандал го избиваш?! Кога си казал, че вали? И колко пъти го каза? Виновен си – знаеш, че не те слушам. Затова – повтаряй! Абе, повторил си… Кога? Да, гледах телевизия. Умни хора говорят, малко разнообразие от теб да видя…

Аман от приказките ти на битово ниво: ма, какво ще ядем днес, ма, нямал си изгладена риза, ма, защо това или онова… Аман! Като махленска клюкарка си…

А аз слушах принц Хари! Важни неща казва – напускат баба си, не иска вече да разчита само на пенсията й. На 35 станал, време е да започне самостоятелен живот. И тъкмо разказваше каква къща ще вземат във Ванкувър, каква градина имало, с какво ще се занимава… А ти? Аман от битовизмите ти…

Защо, защо не повтори?… Да, бе – чух, че си повторил, но щом не съм ти обърнала внимание, кажи го пак…

Ти какво – да не се смяташ за центъра на света?

Аман!

Кори, Кори… Милото ми кученце! И как можа да го кръстиш така? Коруин… Бе, какъв принц, какъв Амбър? Аз си му викам Кориандър – хем е по-познато, хем не си плета езика с някакви приказни герои. Никоя от моите приятелки не го е чувала… Де да знам какво е това „кориандър“. Май някаква подправка. Да не съм готвачка!? Ти готвиш, ти ги помни…

И да пуснеш прахосмукачката! Да, знам – излизаш за работа. Но за десет минути, докато си почиваш, я пусни.

Чу ли ме?

Ти не си аз, нямаш право на оглушки…

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s