Краят на февруари. Седем години от смъртта на Пламен Горанов. Или убийството му…
Знаете – преди години българите се палеха по това време. А сега кротко замръзват или се самоубиват без да безспокоят мирното общество…
В интернет заявиха, че тия самоубийства станаха прекалено много, че народът полудява, че не бива да се допускат подобни неща…
Луди ли са самоубийците?
Защо не тръгнат на директен бунт – та ако ще да се взривят заедно с враговете си? Защо не протестират? Не се борят? Не стискат зъби?
Може би, защото са повече човеци, отколкото раздаващите акъл. И не могат – не могат! – да посегнат срещу чужд живот.
Поради което посягат на собствения…
Защо вървят срещу законите на Бог и държавата?
Защо посягат на живота си?
Защо не променят света, а бягат от него?
Лудост…
Даааа…
Може много да разсъждаваме…
И да не се разберем с хората, решили да приключат земните си сметки.
Най-напред, защото сит на гладен не вярва.
А ние сме различно сити – едни са преяли, други намираме начин да се храним редовно, трети… Трети решават да прекратят издевателствата на света, държавата, всякакви бандити и мошеници върху си.
И всякакви умни размисли са просто теоретично фуклявене. Никой не е изпадал в тяхната ситуация, никой не знае какво им се е случило, никой не разбира какво е в свитите им, овъглени души…
Това са хора, които са своеобразни изострени нерви на обществото ни. И тяхната смърт е вик – за помощ, за обръщане на внимание. Те знаят, че умират, но им се иска поне след смъртта някой да види, че са тук, на този свят…
Че са хора…
Луди ли…
Дали е нормално човек да мълчи, преглъща, търпи, оцелява?
В името на каквото и да е…
А дали е нормално обществото ни…