Ще речете – що пък се сети за футбола и капитализма? Отде ти хрумна?
Просто, защото законите на пазара в тази област вече започват да се налагат.
Отдавна е време да се разбере – това, което феновете смятат за игра и му се любуват, за инвестиралите в него е бизнес.
В който няма сантименти. Не е важно с кой отбор сте играли, кого сте победили, дали сте загубили. Важното е какви са печалбите от всичко това.
Поради което разгромна победа над силен отбор е възможна финансова загуба за победителите. Или по-скоро – за чорбаджиите им.
Та бизнес законите отдавна са се разпрострели в тая област. Някаква си сателитна телевизийка /и аз, въпреки интересите си в тая област, не й бях обръщал внимание/ купила правата за някои чужди първенства. А други си разпределили – срещу заплащане! – останалите.
След което стана ясно – искаш ли да гледаш, или ставай абонат на фирмата-разпространител, или търси кабелна мрежа, където да я има телевизийката.
Запалянко? Какъв запалянко?
Ааааа, ония, дето ходят на стадиона или следят мачовете отдалеч поради липса на възможност да са там…
Ами да си плаща, бе! Да си направи абонамент и сложи сателитна чиния. Или да смени кабелния оператор.
Бизнес! Нищо лично!
Че какво като любителите на футбола, заради които уж се играе, нямало да видят някакъв мач?
Важното е да има реклами, да се продава рекламно време, да върви паричният поток към касата.
Капитализъм! Плащаш – получаваш.
А тия запалянковци какво си въобразяват? Че наистина бизнесмашината “футбол” се върти за тях?
Боже, те още си въобразяват, че имат думата в този сектор на икономиката /сивата, дори черна/!
Смятат, че можели да заплашват с бойкот, да поставят изисквания, да искат обяснения…
И хич не се поучиха от опита как се ликвидира фирмата, ако не носи очакваните печалби.
Нищо, че хората искат отбора – чорбаджията го закрива. За да измъкне нещо и от фалита.
Да не говорим за смешните изисквания на запалянковците кой играч да се вземе, кой да играе, кой да се продаде.
Играчите са само елемент от фирмата, част от имуществото й. Като в Древния Рим – където имало три вида инструменти: мъртви /мотики, лопати/, живи /волове, коне/, говорещи /роби/.
Обичала ги публиката…Колкото се обича проститутка. Днес с един, утре с друг.
На тая снимка позира с фланелка в бял цвят, на другата гордо разгръща в черен.
За тая публика казва, че е неповторима, за следващата, че е единствена, за третата…
И какво да им се сърдиш? Хората са професионалисти /ох, все се сещам за професионалистките!/. Който дава хлябо – нему викат “тато”.
Бизнес!
С което запалянковците все още не са свикнали. И все още изживяват радостно победата на “своите” /чии, чии?/. Защото вече се объркаха и тия „свои“. Типичен е примерът с „Литекс“, когото микренското джудже преименува, а сетне под негов натиск промениха формата на първенството, та да вкара с чужда история отбора си.
Което пък накара последните наивници, поклоници на ЦСКА, да забравят любовта си и да не поглеждат родното първенство.
Което май правим и другите – привържениците на останалите отбори. Вече се говори сериозно – футбол ли ще гледаме или родно тичкане с топката?
Капитализъм…Бизнес…Нищо лично!
genek 