Като ученик я намерих в склада на “Вторични суровини”. Вуйчо ми беше там, та от време на време с брат ми ходехме и си вземахме някои неща.
Например, в мазето още лежат годишнини на “Народен спорт” от 1955 до 1966.
Та там намерих почти здрава книгата, подлепих я леко, страниците бяха на място и се зачудих защо не съм я виждал в градската библиотека. И какво е накарало да я изхвърлят при поредното бракуване.
А тя и сега си е интересна.
“В първото полувреме 0:1” – Адам Бахдай, “Народна младеж”, 1965 година.
В центъра й е историята на децата от следвоенна Варшава, район “Воля”.
Манюш, наричан Парагон, на тринадесет години, отдавна е зарязал училище. И сам се препитава – събира и продава празни бутилки.
Напомням – следвоенна Полша. Разрушена и тепърва строяща се Варшава. Деца-сираци. Контрабанда, черна борса, мизерия.
Но, въпреки това, футболните страсти врят и кипят. Типичен пример – жив и днес като типаж, е бръснарят пан Сосенка. Колоритна личност, готов /на думи/ да се бие заради футбола, помагащ на момчетата от квартала.
А има защо да им се помага.
Оказва се, че вестник “Жиче Варшави” организира детски футболен турнир.
И в него решават да се включат момчетата от “Воля”, назовали отбора си “Сиренка” – като символа на Варшава.
Помагат им и други възрастни – например, монтьорът пан Лопотек.
Както и един от футболистите на любимия им отбор “Полония”.
Момчетата нямат екипи, нямат топки. Топките “организират” – по време на тренировки на големите отбори издебват излетяла далеч топка и я скриват. За себе си.
И, разбира се, имат врагове – момчетата от богаташки семейства, наричани “фазаните”.
С които редовно играят и мачовете завършват с бой.
И така – турнирът започва.
Но Парагон се забърква в далавери – постоянно търсещ как да изкара някой грош, той се намесва в черноборсаджийските операции.
Докато разбира какво всъщност става и бяга. Но пък полицията задържа някои от мошениците, останалите смятат, че момчето ги е предало.
Пребит от престъпниците, Парагон трябва да лежи в болницата, докато неговият отбор…
Увлякох се…
С две думи – много приятна книга, раздел “Юношески приключения”.
Заслужава си четенето!
genek 