Гледам реклама.
Известен бивш футболист отива някъде, казват му да почака и пускат някакъв чужденец преди него.
Което явно го смайва – та той има самочувствие и така да го отрежат… Не му се е случвало.
После на друго място, на трето…
Оказва се, че чужденецът има някаква банкова карта и това му е предимството.
Е, да оставим, че в ролята на чужденеца е Сам Нийл – много известен актьор. По-известен от някакъв футболист.
Но и двамата игрaят, ясно е.
Как се е съгласил футболистът да бъде в ролята на пренебрегван – разбирам.
Което не става с пари – става с много пари.
И човекът си продал самочувствието, в духа на рекламата.
Защото тя ни казва – ни повече, ни по-малко – че с предимство се ползва оня, който има пари.
Повече пари – по-напред в обществената класация.
Не само в очите на портиерите и келнерите – които винаги са ценели човека по бакшиша.
А и в днешното общество е правило: лайно с пари е човек, човек без пари – лайно.
Което ни набиват постоянно в главите.
И което постепенно дори ние приемаме.
За младите не говоря – те са го засмукали с майчiното мляко.
И отдавна не се замислят над глупостта: “Като си толкова умен, къде са ти парите?”.
А кретенизмът й е явен – демагогски и манипулативно се смесват духовното /ум, знания, умения/ и материалното /парите/.
Съизмерване на метър и килограм е невъзможно, но пари и ум – в полза на парите, разбира се.
Поради което ще зачестят подобни реклами.
Особено ни ги натрапват семплите некадърници, кратунковците, претендиращи за ролята на манерки. За които парите са всичко – като си нямат ни ум, ни знания, ни морал…
Битпазарните гурута на всепродажбата.
Магистралките на прехода – дето още Ботев беше казал:
„Като човек – що да прави?
изяда си и месата.”
И хлапетата ще повтарят лафовете, с които са се налапали като патета с горещи лайна – „Като си толкова умен…”.
genek 