/Камий Писаро – „Булевард „Монмартр“/
Разрешиха да чета – електронна книга, с увеличен шрифт. Но да се ограничавам, все пак. Пък аз си чета. А какво да правя? Да зяпам как властта набива в главите страх, паника и безнадеждност?
Да, поглеждам телевизора, обаче жена ми ме пресича при всяко обаждане. Бил съм прекалено критичен, защо преча на хората да кажат нещо ново… А те не казват нищо ново, само дълбаят ли, дълбаят…
То, вярно – аз съм реалистичен скептик, обаче повечето хора тук са откровени песимисти. Много хубаво не е на хубаво – типично нашенско светоусещане.
Та сега аз – скептикът, се чувствам оптимист на ниво безгрижен идиотизъм. Щото наоколо ни говорят, натрапват, внушават…
И, да ви кажа – не знам кой какъв е, но май повечето наоколо ми са все оптимисти. Смеят се, живеят нормално, някак си сме прекрачили прага на мрачната безнадеждност и сме минали на вълна фаталистичен оптимизъм…
Бе, да става каквото ще става… Но не падаме на колене.
То и вярващи не сме – барем свещ да запалим, пък да се подготвяме за Рая.
Ей го – БПЦ е подложена на удари в мрежата и медиите. Защо не са отменили службите за Великден?
Аз не съм вярващ, не съм от паството. И смятам, че те сами трябва да си решават. Все пак, Църквата не отменя службите, а кой и кога ще отиде, дали изобщо ще е там – това е друг въпрос.
Отмениха и масовите събирания, ама моловете не са затворени, нали? И кръчмите, и всякакви места, удобни за масови събирания. И точене на печалби.
Направи ли ви впечатление – оставят свободно да работят и носят приходи нужните на държавата. Тези, за които се отделят пари – тях ги затварят. Да намалят харчовете.
А хората…
Абе, Бог ще отдели своите…
По тоя случай ще ви предложа един разказ на великия Едгар Алън По. След този преглед е. На руски – за съжаление на български не го открих. Който иска на английски – The masque of the Red Death…
Я да отида към друга тема, за която скоро не съм споменавал. Манджите. В събота чакам внуците. И искам да зарадвам близначетата. Та се подготвих да направя торта, а вече приготвих два вида сладки. Ореховки – начукани орехи /не смлени, да се усещат/, брашно, мед, яйца, ванилия. Смес -0 каквото количество трябва. И докато стане хубаво тесто. Хем леко – с бакпулвер, цяло пакетче, хем полутвърдо. Вземаш с лъжицата и слагаш върху хартията в тавата. Леко печене и – готово. Внимание! Може да станат меки, може и твърди ореховки. Според печенето. Не изгаряне!
Другата – по същата рецепта, но с брашно, сметана /заквасена/, мед, яйце /сложих едно, сметана е леко течна/, ванилия, бакпулвер /пак цяло пакетче, да олекоти тестото/.
И – печене. Едни така, други с начукани бадеми отгоре, трети с малко шоколад на върха.
Вкусно…
Завъртях супа от гъби. Едри парчета, картоф, сушени зеленчуци, риган, кимион, магданоз, чер пипер, лют червен пипер. Вместо сол – кубче бульон.
Пари и загрява…
Е, да се върнем към света ни.
Който ме сеща за великия Едгар Алан По. Сложил съм разказа „Маската на Алената смърт“ тук, на руски, не го намерих на български в интернет. Има го в книгите.
Та – за боковерните. Ако се опиташ да избягаш… Вижте, много интересен е. И поучителен…
Към света ни, както казах.
А той е ограничен от тоя коронавирус. И готвените далавери около него.
Не знам защо, може да не съм прав, но усещам нещо неясно и непочтено в бързата подготовка за производство на предпазни облекла и материали. Споменах вече – къде са военновременните запаси?
Второ – медицинските работници вдигнаха шум за липсата на тия предпазни средства. Налага се да работят на късмет и надежда. А се говори, говори, говори…
Да, знаем си, че ОПГ ГЕРБ/ОП не умее да управлява. Да крадат ги бива. Охо!
Но за пореден път виждаме как се паникьосват, объркват, търсят кой им е… Абе, знаем го…
Обаче, държавата – особено в подобна криза! – има нужда от истинско управление. Не от полотиканстване, не от търсене на авантата, не от пъчене и ръсене на лафове за идиоти.
Е, знаем си ги…
Обявиха, че се води борба с коронавируса. Тоест – НИЕ СМЕ ВЪВ ВОЙНА!!!
А първата жертва във войната е истината. Което знаем. И на което сме свикнали и в мирно време. Поради което хич не вярваме на шумните действия на управляващите.
Видите ли, Турция направила дарение от предпазни средства. Хубаво, но… Парен каша духа. А помните ли за едни ваксини? И за смедствие срещу един бивш министър? Така че… Казано е за гърците, обаче важи и сега: Timeo danaos et dona ferentes. Бой се от данайците и когато ти носят дарове…
Лично мнение.
Стратегията за действията в тази криза е простичка. Всеобща мобилизация на здравната система. Колкото може – включително връщане на работа пенсионираните лекари и сестри. Гражданска мобилизация.
Отваряне на лечебните заведения, прием и лечение на болните. Лечение – не само някакви проверки и карантини.
Пълна забрана за събирания – включително врпеменно затваряне на пазари, молове, кина, кафенета и т.н.
Отлагане на плащанията – данъци, сметки и тем подобни. След два месеца, да речем.
Ограничения на пътуванията – ако ще със силите на вътрешната сигурност.
Да, ще струва много. Да, ще има икономически удари. Да, недоволните няма да са един и двама…
Обаче – война ли ще водим или ще се симулира дейност?
Обърнете внимание – САЩ затварят границите си, отказват идващи от Европа. Китай е въвел на практика военно положение. И новините от там са тези, които властта допуска. Част от манталитета на региона.
Като при това си давам сметка за ужасяващата възможност подобни действия да стимулират нечии интереси и мераци и да предизвикат пориви за незаконни прояви.
Пример – Пер Вале – „Стальной прыжок“
Няма я на български.
Може да се чете, може да се тегли безплатно.
Полският външен министър през зъби: „Ние признаваме огромната, дори главната роля на Съветския съюз в победата над фашистка Германия, както и огромните жертви на неговите народи. Няма съмнение, че Германия носи основната отговорност за започването на Втората световна война“…
Е, ако можеха да унищожат всички следи… Първият договор с Хитлер е подписан през 1935 година от Пилсудски. При лична среща! Лична среща и подписване на договор са имали и Даладие, и Чембърлейн. Сталин никога не се е срещал с Хитлер. И СССР подписва договора за ненападение седмица преди началото на хитлеристката агресия срещу Полша.
Отново питам – как за седмица се подготвят планове, разполагат войските, организира подобно нападение?
А началото на войната е другаде – в Мюнхен…
Но… Не им се признава на западняците истината. Чакат май нова война, та да могат да изчистят следите си около подпалването на предната…
Та се сетих за една книга. Ноам Чомски – “10 начина за манипулиране”…
И в нея – правила, които властта прилага не само при кризата с коронавируса. Цитирам:
7 – Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост .
8 – Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността
Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …
Оглеждам се… Бе, тоя Чомски кога е живял у нас? Или прехвалените американци са подобни? А и запазноевропейците? И всякаквите хора по всичките земни кълбета…
Плаши ме. Защото е прав!
И – това е за днес. Не ми се пише за паниката, болестта, манкирането на дейност…
За четене…
https://fakti.bg/mnenia/454488-razchitame-na-aurata-na-premiera-tikva
https://www.segabg.com/category-observer/kak-tayvan-uspeshno-sprya-razprostranenieto-na-koronavirusa
https://19min.bg/news/8/130043.html
https://pogled.info/svetoven/amerika/sasht-zahvarlyat-maskata-na-kapitalizma.114170
https://politikus.ru/video/126934-pandemii-celi-sposoby-zakazchiki.html
Спира ме катаджия и пита:
– Пил ли си?
Викам:
– Да, с едни китайци. Да ти дъхна ли?
хххх
Евреин, собственик на оптика, учи сина си на бизнес:
– Когато влезе клиент, няма да гледаш в тавана, а ще го гледаш право в очите. Когато си хареса очила и попита за цената, му казваш 200. Ако не мигне продължаваш – и 99… Ако не мигне, продължаваш – евро. Ако не мигне продължаваш – на стъкло. Ако не мигне, продължаваш – без ДДС. Когато извади парите да плаща, му казваш – рамката не е включена в цената…
хххх
Селски лекар трябвало да отиде до града и оставя брат си да го замества.
– Значи, ето ти рициново масло, само с него гледай да се оправяш… – инструктира лекаря брат си.
Прибира се доктора вечерта, и пита:
– Брат, какво стана бе, имаше ли пациенти?
– Да, трима. Първия имаше запек.
– И ти какво?
– Как какво? Дадох му рициново масло, нали така ми каза?
– Правилно! И какво стана с него?
– Ами в началото вървя бавно и тъжно, изведнъж се усмихна… и тръгна да бяга.
– Браво! А втория?
– Разстройство.
– И ти?
– Ами пак рициново масло.
– Олеле! И какво стана с него?
– Ами бяга,бяга, и изведнъж направи кисела физиономия… и спря.
– Карай да върви. Ами третия?
– Имаше кашлица.
– А ти?
– Какво аз? Пак му дадох рициново масло.
– И какво стана с него?
– Ами ето го там – в ъгъла. Седи и не смее да се изкашля…
хххх
Детето на Борисов след време ще казва, че комунистите са взели на майка му къщата…