Тук няма как да кажа нещо оригинално.
За този автор и специално за книгата е писано толкова много, че надали ще спомена нещо, ненаписано или казано поне хиляда пъти. Най-малкото.
“Марсиански хроники” – Рей Бредбъри, “Народна младеж”, “Библиотека “Приключения и научна фантастика”, 1966 година.
Това е изданието, с което започна запознанството ми с Бредбъри.
Жълти твърди корици /обложките свалям при четене, а често ги губя, лош навик/, без илюстрации, стегнат шрифт.
Няма смисъл да припомням хрониките.
Лично аз съм се вълнувал най-много от “Третата експедиция”.
Съдбата на космонавтите, пристигнали на далечна планета и виждащи своите близки там.
А сред тях дори хора, които отдвна са мъртви.
Странно положение, конфликт между надеждата, че е истина и разумът, настояващ,ч е няма как да е така.
Или “Макар че светла е луната…” – с цялата тиха безнадеждност.
И, разбира се, “Ъшър II”… Мистиката, загадката, готическата атмосфера, ужасът…
А странните и поразяващи финални глави…
Заслужава си четенето!
genek 