КАЗУС

Все повече казуси възникват в пресечното поле на правото и изкуството. И то най-вече по проблема – какво е изкуство?

Преди години британската полиция беше предявила обвинение към полския художник Владимир Уманец, гражданин на Великобритания. Пристигнал преди няколко години там, той работи като уличен чистач.

Та този поляк, представян кой знае защо като руснак, бил повредил картина на американския художник абстракционист Марк Ротко в лондонската галерия за съвременно изкуство „Тейт“.

С черен флумастер той направил надпис на английски език: „Владимир Уманец, 12, потенциално произведение на йелоуизма“ /теченение, считащо, че всичко жълто е изкуство само по себе си/. Което мислене, впрочем, само по себе е диагноза. Но това е друга тема.

По неговите думи „йелоуизмът не е нито изкуство, нито антиизкуство“, а помещение с лилави стени е „единственият неутрален фон, на който могат да бъдат показвани произведения на йелоуизма“.

Нацапаната картина на Ротко е „Черно върху кафяво“, нарисувана през 1958 г. за интериора на ресторант „Четири сезона“ в Ню Йорк. Оценена е на около 100 млн. долара.

Едно отклонение.

Роденият през 1903 г. в Латвия Марк Ротко (Мaркус Я́ковлевич Роткoвич) емигрира със семейството си в САЩ през 1913 г. Художествените критици определят работите му в стила на абстрактния експресионизъм. Той се самоубива в Ню Йорк през 1970 г.

По-рано картината на Ротко „Оранжево, червено, жълто“ бе продадена на търг за рекордните 86,9 млн. долара.

И тук стигаме до проблема – повреда ли е цапането върху цапаница? Какво е това модерно „изкуство”? Всичко ли, обявено за ценност е ценно в духовния смисъл на понятието? Изобщо – трябва ли да се приемат на готово твърденията на всякакви претенциозни хорица? Къде отидоха критичността и мисленето?

Самият Уманец смята, че само е увеличил стойността на „картината” с нацапването. И защо пък да не е…

Та днешните майстори” на съвременно пишман изкуство заради печалбата са готови на всичко.

Преди това на търг в Сотбис продаваха произведеното от италианеца Пиеро Мадзони „Сто процентово натурално лайно на художника в буркан № 18”! Стартова цена – 300 000 евро.

През 2007 година единият от 90-те номерирани буркани с лайна на „артиста” беше продаден за 127 000 евро. А цените се вдигат…

Самият Мадзони казва още през 60-те години: „Ако колекционерите искат да получат произведение, в което художникът е вложил себе си, нека дъвчат лайната му”. И напълва прословутите 90 буркана. /Не зная за колко време – имал ли е запек или му е било лесно с диария…/

Цените растат и по друга причина. „Художникът” е обявил цена на всеки грам съдържание на бурканите, равна на златото в този размер. И, понеже златото поскъпва…

Произведения на Мадзони има в същата галерия „Тейт”, в центъра „Помпиду”, в Ню-Йоркския музей на модерното изкуство.

И това е лесно обяснимо. Човечеството – независимо от всички претенции за сапиенс, си остава стадо. Стадо, което е манипулирано в структуриран социум. Стадо, което е стегнато в оградата на обществото и държавата. И, ако всеки ден му се повтаря едно и също – то го приема. Както се съгласява, че лайната са нова Афродита Милоска. И дори по-ценно от нея…

Защото, видите ли, в „модерното изкуство” не стига поглед, не стига мисъл, трябва да се види нещо друго.

Какво друго? Ами каквото щете. Но само да носи реклама и печалба.

Да не забравяме и друго.

Изкуството иска талант. Иска труд. Иска интелект.

Докато „модерното” е просто емоция, провокация, дръзка простотия.

Класическото изкуство предизвиква разума и чувствата, „модерното” трябва да скандализира.

А и толкова лесно се прави…

Обърнете внимание – класиката се създава, модернизмът се прави. Класиката е творчество, модернизмът занаят.

Ето делото на известния концептуалист Деймиън Хърст – „Физическата невъзможност за смърт в съзнанието на живущия”. Това е гигантско тяло на 4 –метрова акула във формалин. Продадено е през 2005 година за 7 милиона фунта стерлинги, макар да е купено през 1991 година за 50 000.

Тоест – за 14 години поскъпва стотици пъти.

Така е купена инсталация на италианеца Маурицио Кателано, изобразяваща папата, ударен от метеорит – за близо милион долара.

Британката Трейси Емин, член на Кралската художествена академия, продава „Легло” – истинско, неоправено, мърляво легло, с разхвърляни по и около него дрехи и презервативи.

Има и „специалисти” по модернизма. Един от тях – някой си Сол Ле Вит, казва: „Картините трябва да тревожат и безспокоят зрителите, а не да ги укротяват с красота и хармония”.

На което бившият кмет на Ню Йорк, Рудолфо Джулиани, отговаря кратко и ясно: „Щом мога и аз да го направя – това не е изкуство”.

В момента по аукционите в Европа и САЩ е пълно с подобни „произведения”. И се купуват. С една цел – вложение. Вложение на пари – както в злато, диаманти, антиквариат.

Изкуство, което нищо не струва, но скъпо се продава…