Почва с една поредна случка с картечната ми уста, продължава с видения за бъдещето, завършва с представа, почерпена от алкохолните миражи на един поет…
Та – поред…
Отивам да плащам телефона. Познават ме – едната касиерка е моя ученичка. Очакват нещо от мен, затова се шегувам:
– Извинете, че щях да закъснея, но чак снощи се прибрах от Китай през Италия…
Смеят се безгрижно. Викам:
– Май не ви е страх от коронавируса?
– Защо да ни е страх? Младите не умират…
– Именно, де – кимам – Страшното е, че ще оцелеете…
Е, това не е шега…
Момичетата са безгрижни – не ги хваща ни дисковирус, ни кръчмовирус, пък сексът… И там ще се оправят. Или ги оправят /Оппа, червена точка?/. Нищо няма да ги спре. Ми, то от сега предлагат секс при коронавирус – в скафандри, без допир на лицата /мюсюлманките отдавна са готови, свикнали са с фереджето, пък и то понякога прави жената по-хубава/, бърз допир /предпазливо – в презервативи, а жената за по-сигурно – зад гумена кукла/. И, както казва оня поет – от метър разстояние. Макар че и ватусите надали ще успеят, ама щом вирусът летял на два метра, ние ще трябва да го надскачаме поне с три метра постижение. Да ни завидят противопожарните кранове…
А остава и друга забава. Пиячката – превантивна, предпазна, дезинфекцираща. Такава, че всякакви вируси да ни заобикалят – макар да са с противогази на муцуната..
И ще си пием самотни…
Най-хубавото решение – щото пиене с жена не е пиене, а кавалерстване. Трябва да я слушаш, слушаш, слушаш… А сетне, когато заговорите и за теб – трябва да кажеш какво мислиш за нея. Винаги лъжи, естествено. Щото кажеш ли истината – язък за пиенето, дето ти го е опукала и очакванията ти за събуждане сутринта със спомен. Ако се лекува тоя спомен, де…
Пиене с компания е разливане на проблемите ти в чуждите. Поне можеш да ги кажеш. И без това сам ще се слушаш, ама може и нещо интересно да споменеш, дето не си го чувал досега.
Пиене насаме е тъкмо за човека в кризата – и проблемите си остават, неудавени в чашата, научили се да плуват, и ти си хем сам, хем виждаш двойно и сам си говориш с интелигентен и разбиращ те човек…
Щото кой друг в тая чума ще те заговори, изслуша, съчувства, че и налее… Така че – за да не ти скърца сърцето, както се вайка една поетеса: смазвай го редовно с големи дози от лекарството. Каквото и да си си избрал – народът е казал, че алкохолът в малки дози е полезен във всякакви големи количества…
Ха, наздраве!
genek 