/Питър Брьогел – „Триумфът на Смъртта“/
На практика – наоколо все карантинирани. Аргументация? Да видя защо учих усилено математика. Идва човек от заразена държава. И носи вирус. Каца, оставя останалите вирусоносители да слязат от самолета или автобуса, от там да поемат по пътя си, а той сам тръгва. Среща двама, трима, четирима… Вирусите – щото през това време те се размножават, изхвърчат от него и кацат по новите си гостоприемници. Които не им се радват. Щото още не знаят как са обогатени. Обаче, и те си имат път и поемат по него. Срещат се с разни хора, вършат всякакви свои дела, комуникират /казано по модерному/, разсипват щедро вирусите…
И така…
Един е заразил двама, двамата – четирима, четиримата – шестнадесет, тия шестнадесет наторяват 256, които по геометричната прогресия… Абе, не ми се изчислява, ама сме останали нейде шест милиона, та не е необходимо много време за всеобщо заразяване…
Поради което…
Да, да – знаем! И даже разбираме правилата… Ама не ни се спазват…
Щото… Абе, защо баш аз? Защо оня киха навред из мола? А другият прегръща мацка след мацка? А трета пипа уж хранителните стоки? Пък магазинерката…
И така нататък… Намираме повод да не спазваме това, което уж разбираме и обясняваме на другите…
Е, затова рекох да не излизам в съботата. Макар без контакти няма да мине – синът, снахата, бебетата идват. То затуй от четвъртък набивах хапове и пих сиропи. Предпазно!
В скуката на ограничението си у дома започнах да оглеждам заглавията в електронната книга. Там събирам любими книги, от които понякога прочитам страници – за разведряване, нови, нечетени, които чакат реда си, интригуващи ме, които отварям при повод. Тоя път рекох да ревизирам натрупаното. И открих книга, която търсех от доста години. Сложил съм я при проверката на „остров“ и ваденето на книги, свързани с темата. „Остров Разочарования“, съветска, от 50-те години. Бях я чел отдавна, много отдавна. И отново я видях. Да отбележа – не се лъжете да я четете. Силно идеологизирана, на места даже нелепо. Има доста публицистична ирония, почти памфлетна. Но пък аз харесах описанието на измислен тайнствен остров, та я отворих именно за това – да си го припомня. Другото е талаш…
Е, доволен съм, все пак. И това направих – намерих книга само по блед спомен. Сега се сещам за други и се надявам, че ще ги зърна. Не като литературна ценност, ами… Просто малко носталгия по отдавнашната младост.
Да се върна към реалността.
Извънредно положение. Неясно – няма НИЩО КОНКРЕТНО в постановките за него. Приказки, приказки… Никой не смее да поясни на хората – какво точно се изисква. Не смее, защото днес един командва, а той е достатъчно невеж и неинтелигентен, менящ мнението си няколко пъти на ден.
Останалите от управляващото ОПГ, както и конкурентите му, нямат и понятие за какво става дума.
Още повече, че едно е извънредно положение в Китай – с все дисциплината и манталитета, друго е във Франция, трето у нас.
Засега виждаме спасението на мандата на Борисов – с извънредното положение може би ще го избута. Защото в тая криза няма място за политически игри, иска се истинска СТАБИЛНОСТ! Не проповядваните от него глупости – всеобща тишина и затваряне на очите пред грабежите, а стабилност на обществото и държавата.
Е, това ще е по-важно даже от борбата с болестта…
И тук стигаме пак до ред въпроси. Например – защо заедно с това извънредно положение не беше гласувано ЗАМРАЗЯВАНЕ НА ЦЕНИТЕ? За месец напред?
Или – пазарна демокрация? И който може – краде?
Впрочем, извънредното положение, обясняват ни, отменяло обществените поръчки като система. Демек открива се голямата баница за лапачите…
И още – абе, нали онзи ден говореха, че няма страшно, всичко е наред, корабът потъва нормално, вода има за всички…
А сега – паника по върховете. Видима паника…
И абсолютна управленска безпомощност!
Всеки ден по няколко пъти гледаме Боко как раздава идиотизми, оня доктор в униформа чете от лиШчето, само… Какво ни липсва? А, Гешев, бе…
Чакайте го скоро – в безумни акции срещу нарушителите на положението. Може и тия в интернет – заразяват с по-опасна болест. Остатъчно мислене…
Затворили няколко заведения, които работели въпреки карантината.
Затворили ги – правилно!
Обаче – а „съвестните граждани“, които са били там? За тях няма ли да има нещо?
Макар да се съмнявам. Просто наказанията са последното по веригата в кризата. На първо място трябва да сме ние. И разбиранията ни за поведението в този момент…
Заповедта за карантина беше гласувана в петък преди обяд. След обяд – поправка. Два часа по-късно – още една.
Което показва нивото на сътворилите я…
Най-напред забраниха работата на всякакви фирми и магазини, сетне разрешиха салоните „за красота“. Причини? Плебсът няма нужда да ги знае. Фитнесите не са затворени, няма ги и сред разрешените. Но – НЕЗАБРАНЕНО означава разрешено, нали?
Кварталните магазинчета затвориха, големите вериги – не. Конкуренция?
Посещение на театри не може да има, метрото си работи.
Изобщо – маса нелепици. Или поне предизвикващи недоумение постановки.
Нещо повече – юристите веднага обърнаха внимание, че фактическите промени на Конституцията, отнемането на определени граждански права, трябва да става само със закон.
ЗАКОН ВСЕ ОЩЕ НЯМА!
Въпреки член 57:
(1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Та от това и известен скептицизъм относно управляващите и мерките, които уж вземат за борба с пандемията.
Още повече, че тая корона болест идва навреме за някои. Просто изпреварва очакваната икономическа криза. Така навреме, че човек се чуди – абе, дали не се появи нарочно?
Аз не се чудя. Убеден съм…
И си мисля – ако някой /наистина ОБЕКТИВЕН!/ ревизира биолабораториите по света… Какво ли ще открие?
Аптекарите поискали държавата да им осигури предпазни средства. Такива, каквито има в складовете им, обаче… Държавното е безплатно!
Значи – когато вдигат цените и прибират печалбите това е частна собственост, когато трябва да плащат това е обществена работа.
А продавачите в магазините, шофьорите, полицаите, учителите и всички останали – те не са обществени служители, те са извън обществото на алчните аптекари..
Обаче, такива като мен и да се заразят – пак ще питат: водата за Перник? Мръсният въздух? Лъжите на НСИ и МФ за „напредъка“? Манипулациите на прокуратурата? Скоковете на цените? Първото място в света по смъртност? А сега – ще се откъснем напред ли?
И така нататък…
Все неприлични въпроси, които заразата не ще и не ще да замъгли. За някои. Други са вече забравили – още когато са чули…
Делото за откраднати 14 500 000 лева от „Сапард“ приключи. С оправдателна присъда, разбира се. 14,5 милиона в джобчетата, а сега сигурно и обезщетения ще плащаме.
Напомням – в Германия делото не само е завършило с осъдителни присъди, ами и единият вече е излежал полагащото му се.
Грешката е негова. Да беше станал наш гражданин…
Далавераджии от цял свят – те ни територия за развихряне…
Но и това е тема за забравяне. Да не е първа, я…
А Гешев щял да зяпа по ценоразписите и да ни пази…
Боже, от тоя кой ще ни опази?!
А идиотията се разширява по дрънкално-безмозъчен път.
Бургаският кмет поискал да затворят магистралата, за да се прекъсне връзката на града със заразените области???
Няма да коментирам, слагам коментари от интернет:
„Още един, които откача и не държи на напрежение. Интересно, за колко дълго се кани да затвори магистралата? А другите пътища към Бургас? Може и по тях да се промъкне някой софиянец.“
„Карантинираните, жълта шестолъчка няма ли да носят на реверите си задължително?“
„Какъв е проблемът на карантираните да се имплантира един RF tag?“
„Много идиоти ще лъснат в това премеждие.“
„Имам една молба към щабчето – Може ли когато се обявяват новооткритите случай и починалите от коронката, да се съобщават и починалите от ПТП, инфаркт и инсулт, съответно ранените и брой пациенти с ифаркт/ инсулт за деня и от началото на годината?
А, да…и мерките взети досега срещу инфаркт, инсулт и ПТП и какво се предлага за в бъдеще!“
„Онова разбитото с траповете, „магистрала“ ли са го кръстили?“
„Интересна идея на Бургаския кмет. Аз ще я допълня: на всички под карантина да се дават и по 10 некролога отпечатани авансово от общината …“
„За по-сигурно може да приберат морето. Като мине коронавируса ще го пуснат.“
„Важното е да кипи безсмислен труд. Кьор фишеци и от време на време някой сватбарски изстрел процепи тишината на бургаските вечери.“
„Кризата е възможност. Най-вече за политиците.
Някои си ги представят като пастири. Всъщност не е така.Когато стадото се понесе в галоп водачи стават най-страхливите, пъргави и адаптивни. Политиката не е да да водиш, а да тичаш пред стадото предугаждайки накъде ще завие.За да не станеш от пръв-последен.“
Уж смешно, пък едно… ГОРЧИВО…
За четене…
https://fakti.bg/mnenia/455162-g-ja-d-i-neustoichivite-izvan-korona-virusa-no-ne-savsem
https://19min.bg/news/8/130109.html
https://www.segabg.com/category-observer/gotovi-li-sa-uchilishtata-za-distancionno-obuchenie
https://pogled.info/svetoven/padne-li-petrolat-ochakvai-amerikanska-provokatsiya.114269
Жената се умилква около мен:
– Скъпи, не мислиш ли, че аз съм идеалната жена?
– Какво говориш, скъпа? Ти си много повече от идеалната жена.
– Колко повече? – ме пита тя кокетно.
– Към петдесет килограма – й отвръщам.
И скандалът започна…
хххх
– Моля ви се, мис, ето вземете кожата, която падна от вашето палто. А това, което метнахте на врата си, е моето куче…
хххх
Стигнал Коронавирусът до България, видял какво е положението и си казал: „Тука работа нямам, тука е колегата, вируса ГЕРБ“…
хххх
Малко провинциално градче. Съдебно заседание. Прокурорът, вика първият си свидетел – баба Мара:
– Бабо Маро, познаваш ли ме?
– Знам те Гьоше, още от дете те знам и, честно да ти кажа, ти много ме разочарова, Гьошко. Ти майсторски лъжеш, изневеряваш на жена си, говориш зад гърба на приятелите си, манипулираш ‘ората, имаш се за голяма работа, ама си си един дребен бюрократ.
Прокурорът направо останал като ударен от гръм, но все пак събрал сили и казал:
– Бабо Маро, а познаваш ли ония там? – И посочил адвоката на подсъдимия?
– А, знам го. Как нема да го знам. Той е рЕдко тъп и глупав, изобщо не му пука за клиентите, само гледа да им ‘земе парите, пияница, курвар, чука редовно и твойта жена…
Съдията, прекъснал свидетелката и повикал прокурора и адвоката при себе си:
– Само нЕкой от вас да посмее да я пита нещо за мен, и ще ви осъдя вас двамата…
genek 
Като гледам поличбите – скоро всички ще забогатеем…
А днес щяха да се срещнат управниците с народа, но ужас: не се разпознали.
ХаресвамХаресвам
Движим се с тях в различни посоки, по различни пътища, с различни цели.
ХаресвамХаресвам
Генек, привет и от мен.
Като казваш за „носталгията по отминалата младост“, се сетих, че в далечната 1977 г , в края на студентството, успях да изкарам цели 20 лв, превеждайки за в. „Орбита“ един разказ от Ал. Шалимов – „Триумф на медицината“. Вчера, търсейки в нета оригинала (книжката някъде съм я забутал), се оказа, че преводът ми, представи си, е публикуван в Читанката! Ето тук: https://chitanka.info/text/34666-triumf-na-meditsinata.
Апропо, Шалимов е чудесен автор, много приятен за четене. Мисля, че съм ти го препоръчвал, но за всеки случай: https://libking.ru/books/sf-/sf/557737-aleksandr-shalimov-strannyy-mir-sbornik.html#book
ХаресвамХаресвам
Благодаря!
Поздравления, Мърморко!
Трудно се оправям с отговорите, има някои проблеми.
ХаресвамХаресвам
Благодаря!
„И това ще мине“
ХаресвамХаресвам
Грешка, извинете, Атанасов!
ХаресвамХаресвам