/Иван Айвазовский – „Деветия вал“/
Най-напред – с големи букви – съобщение: ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ СЛЕДВАЩАТА СРЯДА, евентуално. Април месец. Пърни април. Не е шега, за съжаление. Налага се да пътувам, семейни проблеми. И то доста сложни, за да тръгна в тая обстановка на 500 километра път до Бяла Слатина. Има още
Преди месец. Отивам да се видя с моя приятел-даскала. Привечер. Стада родители са се запътили към школото – да приберат детето от държавния гардероб, да го разпитат яло ли е, колко, какво и пак ли оная даскалица му е писала тройка, макар мамата да е убедена, че детето й знае по предмета най-малко за седмица… Има още
Гледам в сайт някакъв оня ден, че елитарки разни щели да борят стреса си с шопингиране. Демек, ще пазаруват. Има още
1.
Рекох да се пенсионирам. Някак си… Не ме удовлетворяваше вече работата. Средата, целите и задачите, натискът отвред, усещането за мръсни игри и корупция в директори, инспектори, всякакви просветни чиновници, съпруги на важни мутри и „бизнесмени“, отличаващи се с некадърността си и нежеланието да работят за превръщането на децата от света на бъдещето в знаещи, можещи, търсещи, побеждаващи личности… Има още
Гледах тия дни документален филм за Анатолий Рибаков.
И се замислих над твърдението, че с “Децата на Арбат” той стана модерен, но и преди това си беше четен автор. Има още
genek 