Йо – хо – хо …И бутилка ром…
Дааа, старият припев ни привличаше в онези безгрижни детски години.
Пирати! Пиастри! Кораби! Справедливост! Отмъщение!
Едни Том Сойеровци, вярващи в романтиката и пренебрегващи реалността.
Приемащи за истина книгите и отхвърлящи историческите факти.
Поради което трудно възприемахме книги като “Бордовия дневник на Сатаната” – Ханс Лайп, “Държавно издателство” – Варна, 1969 година.
А след прочитането й умело съчетавахме наученото с желаното – и си приемахме капитан Блъд като реален благороден герой, макар да знаехме що за разбойници са били /и са!/ пиратите.
Книгата е доста дебела – но на времето ценяхме книгите според съдържанието, а не се радвахме, че са тънки.
И няма как да не е – над 630 страници, посветени на историята на пиратството.
В хронологичен ред са описани прастарите страсти, развихрили се из моретата и океаните.
Да, има много подвизи и често справеддливостта е възстановявана със сила.
Но има и много позорни за човечеството събития, съпроводени с проляти сълзи и кръв.
Казано директно – авторът изучава, анализира, разказва.
Но не възхвалява или укорява.
Историята си е история – натрупване на факти.
А оценката остава за нас, следващите поколения.
Започва с възпявания от Библията цар Соломон. Макар да можеше да спомене още аргонавтите и похода им.
Минава през известни владетели – до един откровени пирати и грабители.
И стига до днешния модерен пират – оня, в смокинг, който притежава яхти и флотилии. Но ограбва по съвременен начин – с помощта на закони и правила.
Много интересна книга.
Заслужава си четенето!
genek 