Вика ми един познат – като прочетял книга, ако някой му я поиска, дава му я. Няма, казва, да си подпира шкафа, я!
Което не е баш така. На мен ми се наложи да купувам пак една книга, защото друг познат взел, че с моята /заетга за едно четене/ набързо подпрял задния крак на гардероба си. Под ръка му била…
И – това е! Хайде, вика ми, сега няма заради теб да местя пак тая грамада…Една книга – много важно!
Ей тоя израз ми помага много лесно да различавам простотията.
Вземи му един лев, ще ходи след теб години, за да му го върнеш.
Да вземе книга… Айде сега, ти за една книга ли си!
И при това укорително те гледа – кешки се засрамиш от невъзпитаното си поведение.
И на тия им намирам цаката. Веднага поставям въпроса колко струва книгата и искам веднага да я плати – защото това е пара, ей!
Обикновено зяпват. Простакът смята културния човек за безпомощен и слаб, попадне ли на съпротива – обърква се.
Е, не винаги е било така с мен. Затова сега ровя из антиквариатите и търся книгите, които имах и изгубих. Раздавах за четене…
Днес ми е по-лесно. Просто казвам: „Не!”. И обяснявам директно: „Загубиш ли я – губя и книгата, и приятел. По-добре директно да загубя единия само…”
А и, ако не разбере – значи не е бил такъв приятел.
Една позната ми каза простичката си база за отказ. „Аз, каза тя, си купувам книга. Той си купува луканка. Аз прочитам книгата. Той изяжда луканката. И после идва да иска книгата ми…”
Така е. Както казваше баба ми: никъде не дават толкова сирене, колкото и хляб.
Налага се човек да избира.
Духовното или физическото. И, обърнете внимание – не говорим за хляб, а за луканка. Демек, аз взех луксозното, сега искам и безплатното…
Вярно, има моменти, когато човек може да вземе и двете. А има и такива, когато няма как да избира дори – и за хляба едва се намират.
Но има и друго.
Книгите са за мен някак си живи, част от мен.
Зная коя купувам. И притежавам много малко книги, които съм чел по веднъж.
Книга, която човек не е прочел ПОНЕ два пъти – значи не е заслужавало да я чете и веднъж.
Житейско обяснение. Обичащият жена си не веднъж и два пъти реализира своята любов /ама че завъртяно го казах!/.
Хем си знае всичко, надали с нещо ще бъде изненадан – но нея си обича и иска.
Иначе ще кара като добиче – всичко женско по веднъж през периода на размножаване. Разгоненост, какво да се обяснява повече?
Аз помня съдържанието на книгите, знам какво ще стане – в хубавите книги ми допада описанието как става.
Познато и красиво!
Случавало се е да чета някоя книга по откъси. Или някоя страница само. Или диалог, описание, реплика дори…
Та затова ги събирам. Препрочитам, откривам нови неща – според времето, настроението, мисленето.
И ги пазя!
genek 