КРАЧКА НАПРЕД, БЕГОМ НАЗАД

Алкохолът е ключов фактор за оцеляването на човешкия вид – Труд

Това е ситуацията…

Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…

Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, детето в тоалетната.

А сериозно – говорим за какво ли не. За вируси, за лечение, за паника, за скок на цените и рухване на икономиката, за оцеляването след кризата…

И забравяме най-важното.

За нас. За хората. За човечеството.

Което се различава от животните и растенията по една черта. Тая, правеща ни сапиенси.

Печатници, книжарници, библиотеки – затворени. Художествени галерии – затворени. Театри, кина, музеи, опери, концертни зали /колкото са останали/ – затворени.

Това, което издига хората над биологичната маса – културата, е официално закрито. И хич не се вижда перспектива. А и да отменят блокадата – първата грижа на оцеляващите примати не е културата, а биологичното запазване на вида. Ядене, пиене, размножаване, сигурност за дребните и сладки нещица от битието…

А културата…

Жертва на разпада.

Когато материалното е всичко, останалото е нищо…

Хилядолетия хората са се опитвали да създадат общество. Утопично, религиозно, политическо, икономическо… Общество! Обединение на хора с една цел, с едно виждане, с един манталитет, с една мечта…

Кога успешни общества, кога провалили се…

Но общества…

Сега изграденото – недоносче, схоред някои, възможност, според други – изграденото се разгражда.

Сградата се разрушава – тухла по тухла. И всяка тухла – отделно от другите. За да оцелее.

Макар и лаиците в строителството да разбират, че една тухла леко се чупи, докато зидът е устойчив. Понякога дори на земетресения и урагани.

Нашата Вавилонска кула не рухва – сами я разрушаваме. Официално, със съгласие, в името на висша, според някои, цел – оцеляване.

Къде? По килии? По пещерите? Всяка маймуна на свой клон?

Хилядолетия човечеството е вървяло напред – с криволичения, но към хоризонта. Сега – стоп! На място! И – кръгом?

Страхът убива бъдещето. Паниката унищожава идеите. Егоизмът смазва обществото…

А бъдещето може и без нас. И ние без него. Но децата ни…

Като справка – твърдят, че най-оцеляващите в природата са хлебарките.

Съществуват и без култура, без цивилизация, без изкуство, без идеи, без цели. Заврени в цепнатините на пода и стената, бродещи нощем в търсене на прехрана, живеещи и без глава известно време. Оцеляването е живот за тях…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s