С детската литература закъсахме днес.
Издават се книжки като за американските дебилчета – много картинки, малко текст, на елементарно ниво.
Впрочем, дори да подскочи някой, бих казал, че рекламирани като класика американски творби /„Спасителят в ръжта”/ са много по-елементарни от наши юношески романи като „Бягай, обичам те” и други запомнящи се съвременни за мен произведения.
Сред тях бих посочил „Капитанът” – Анастас Павлов, “Български писател”, 1986 година.
Имаше и филм, ако се сещате.
Малък град край голяма река, детските стремежи към авантюри и широкия свят, опит да построят свой кораб – пиратски, какъв друг? – някои училищни истори, някои битови конфликти, първа любов, известна борба за лидерство.
Има, разбира се, добри възпитатели, има и някакво тайнствено надделяване на доброто, но като цялот е интересна детска книга.
Особено на място в нашето детство.
Защото децата приличат на нас – живеят в нормален град, сред нормални хора, в нормални семейства, няма извънредни обстоятелства /война, извънземни, бедствия/, няма място и възможност за подвиг…
А детската душа така копнее за приключения и слава!
И накрая е фактът – през 1958 година деца от Харманли построили свой кораб и заплували по Марица.
Няма информация колко от тях са станали морски хора, но съм сигурен, че не са един или двама.
Мечтата се постига с желание.
А книгата…
Заслужава си четенето!
genek 