Пак зърнах интервю за позабравените покрай вируса „бежанци“. Познато – за хуманизъм, за някакви наши задължения към тях /като че ние ги бомбардираме, разгонваме и докарваме до границите ни/, за Европа, която разчитала на нас…
Щото, видите ли, тия хора били нещастни, бедни, нямало как да живеят нормален живот, властите в страната им нехаели за обикновените хора, оставили ги на самотек…
Оппа! Чакай…
Та ти ми описваш българите!
Нашият народ е в тая ситуация.
И се опитва да оцелее някак си като бяга от родината. Търси работа и нормално битие по чужбинско.
Още повече, че за разлика от бежанците, ние имаме съюзни договорености с държавите от ЕС. Та дори до ниво право на труд…
Ама не ни го дават!
Обясняват, че при тях било зле, приемат закони против българи и румънци, готови са да вдигнат цените на плодове и зеленчуци, но балканците да не ги берат за половин заплата… Която за нас е поне 3 – 4 пъти по-висока от тукашните…
И защо ние трябва да делим последния залък с бежанците, а западняците не можело да хвърлят излишния къшей за нас? При това не го щем даром – като страдащи бежанци, а с труд?
Да вземем, че да си разбомбим държавата…
Кешки западняците се съсетят за договори, права, хуманизъм…
Нееее…
И Балкана да гръмнем – няма да ни щат.
Защото ние искаме да работим, искаме да живеем. И не щем подаяния – искаме законна работа. По общоевропейските закони…
И най-важното – няма печалба от нас.
Ни газ, ни нефт, ни тръбопроводи, ни стратегически бази…
Така че – ще ни натискат да даваме втората прокъсана риза на ближния…
А западняците ще се кефят пред гардероба си и ще се надсмиват над ония наивни хуманисти от Балканите..