/Клод Моне – „Пролет“/
Мина синът, та го натоварих с някои неща за близнаците. Трите последни буркана с лютеница – мое производство. Да, де – и братът на снахата прави, ама моята лютеница… Обаче, свърши.
Направих класическата бисквитена торта, както и сладък салам. Той го опита, облиза си пръстите. Рецептата е простичка. Намерих диабетични бисквити – черни, с какао. Смачкват се великолепно, плюс масло стават на каша. Добавям за овкусяване ягодово сладко, ванилия, яйце за свързване. И тук прибавям обикновени бисквити – смачкани, така че остават бели точки. Които украсяват салама и при рязане става като салам – черно и бяло. Номерът е да се следи консистенцията. След хубава преценка сместта се нагласява върху фолио, завива се и – във фризера за половин час. После в хладилника.
Е, за обяд му приготвих пилешка супа и пилешко с картофи. Еднообразно, ама бая бульон имах, така че част от него отиде в ястието, другата стана на супа.
Утре съм решил да правя дроб сарма – дробчета, обварени, запържени с ориз, поемат бульон и се пекат във фурната.
Занимавки…
В същото време скитосвам по света и във времето. Припомних си Проспер Мериме с „Летопис за времето на Шарл IX“, после се сетих за „Матео Фалконе“, от там за Корсика, пряко за Наполеон, извадих три книги за Бородино, две мемоарни – на генералите Коленгур и Сегюр, плюс едно изследване за живота му на Света Елена.
И това – след разходката до Рамзес III /историчски разследвания за убийството му/ и Рамзес II /не му е баща/ – историческия роман „Кадеш“ на Кристиян Жак /да не се бърка с режисьора/.
Изобщо – занимавки бол…
А, да – и написах някои неща, ама те се появяват и тук.
Пак опашки за излизане от София. И пак поводи мрънкалата да обвиняват лошите българи, че не щат да изпълняват капризите им.
Наистина – пролет, слънцето грее, гората се раззеленява, градините чакат човека…
А някакви…
Гледах репортаж. Възрастни мъж и жена бяха спрени от джандарите. Колата пълна с щайги с разсад, принадлежности, вещи разни. Не можело!
Следващата кола. Млади хора. Отивали „на зъболекар“. На село? Тях ги пуснаха…
Убецът на Милен Цветков цяла нощ е вилнял в полите на Витоша. Няколко пъти ченгета са ходили и са молели да спрат. Не спрели…
Резултат…
Да бяха се хванали да прекопаят двора на вилата – щяха веднага да ги санкционират. Ама нали само кротко си пият и се дрогират…
В неделя провели учение в София как се ходи в парк…
Ега ти идиотите – избръмчаха. Учение на тема „Ходене в парка“…
В същото време се и работи. За пореден път булевард „България“ се ремонтира. Златно място. Що пари излизат от там… Този път – нови 2 милиона. Милионче по милионче – барселонче…
Боко продължава да обикаля с Жипката…
Някой дали е проверявал – тоя има ли валидна шофьорска книжка?
Впрочем, отново се появи иззад облаците, целият в бяло, и разреши разходки в парковете. Засега на деца с родители. Предполагам – в кръг, един зад друг, крачка вляво, крачка вдясно се счита за бягство…
Навършиха се 35 години, откакто Горбачов се впусна да прави перестройка. Резултатът е виден. Просто повторение на революциите в Русия – започнато като мечта, довело до хаос. И загуби за империята.
Някой слави човека с петното, друг го проклина, трети вече се чуди какво ще стане след Путин…
Помните ли книгата на Уелс след срещите му с Ленин? Казва се „Russia in the Shadows“ – „Русия в мъгла“…
Изведнъж светът се сети за Ким Чен Ун. Нешо не се обажда и показва напоследък. Даже на рождения ден на дядо си – Ким Ир Сен, хич не се появи, за да положи барем цветя пред паметника му.
После се разбра, че му е направена сърдечна операция. Затлъстяване, задух – и те ти операция.
Веднага наблюдателите заговориха за възможна смяна на върха в КНДР. Ким има по-голям брат – отстранен от властта още от баща му. Тогава? Сестра му беше на срещата с Тръмп, говори се, че тя е ръководела групата за подготовката, беше и на срещата с Путин, ръководеше севернокорейската делегация по време на последната олимпиада.
Но… Корея е конфуцианска страна. Тоест – просто е невъзможно жена да ръководи семейството, камо ли държавата.
Обаче – нов век?
И ето ти задачата – къде е Ким? И какво ще стане при евентуална смяна на върха в КНДР?
Заглавие: „Китай не иска международно разследване за произхода на COVID-19“…
Хм… А КОЙ иска международно разследване? Щото в целия материал на този логичен въпрос не се отговаря. Как Китай би приел подобно искане, ако е от Сульо? Или в най-добрия случай – от Пульо?
Призиви има – все от разни медии и някакви неописуеми НПО-та. Като оня прословут шкаф в Лондон, отдето сипеха фейкове за Сирия.
Но – призив от официални власти… С аргументи… Няма!
Трябва ли при всяко тръскане на епруветка с прах за пране някой да бъде смятан за виновен? А друг да се изживява като обвинител?
Впрочем, самите американци съобщиха, че още през януари в Калифорния е имало починали от коронавирус. Бели американци. Защо ли?
Отделно, че излезе наяве пряка връзка между американски организации и оня институт в Ухан, отдето някои твърдят, че тръгнала заразата. 30 милиона долара са били пратени там с поръчка за проучване на вируси именно от този род. С благородна цел – изучаване и намиране на противодействие.
Защо ли не е свършено това в САЩ?
Аз се сещам за биолабораторията в Грузия, отдето тръгна болестта, кой знае защо наричана „африканска чума по свинете“. Грузия в Африка…
Ердоган пак звъннал на Путин – да обсъждат Сирия и сътрудничеството в атомната енергетика. Да не му завижда човек на Ердо – прави, каквото прави, ама… Коронавирус, руски туристи не се задават, доматите само в България ги приемат.
Тая седмица варел от нефт стана по-скъп от нефта вътре. Което нас не ни засяга – знаем си, падне ли цената на нефта, цената на бензина у нас рипа.
Пък и какво вече ни засяга това? Имаме си коронавирус, за две беди не можем да мислим едновременно.
А и да падат цените, ще сме сърдити. „Колко струва бензинът?“ – „Безплатно“ – „Ама че е скъпо…“
Щото си знаем – евтиното винаги ни излиза скъпо…
Впрочем, не е на добро това падане на цените на нефта. Хич! Мъжете знаем – много е зле, когато в най-важния момент нещо пада…
Кметът на някакъв австралийски град бил хванат да нарушава режима на самоизолация. Пиел си биричка на улицата. Веднага намерил оправдание – имал бизнес среща.
Но се самоглобил и извинил.
Не е уточнено – глобени ли са и бизнес партньорите му. И какво са обсъждали – светло или тъмно пиво. Но това е познато – преди карантината човек можеше всяка вечер да провежда подобни бизнес срещи. А в петък – направо бизнес форуми.
Важното е, че има реакция.
У нас зампремиерът Шкембе войвода си пуши тютюна в парка, премиерът разговаря със смъкната маска, нощните погребални агенти провеждат брифинги без предпазни средства…
И тероризират хората с маски…
Впрочем, може да се въведат нови членове в НК:
Нарушаване на режима за самоизолиране по предварителен сговор.
Нарушаване на режима за самоизолиране в извратена форма – секс със собствената си жена.
Нарушаване на режима за самоизолация в особено големи размери – шведска тройка.
Нарушаване на режима за самоизолация в състоявие на афект – тъщата пак отворила хладилника и набива.
Предаване на пропуск за местоработата по полов път.
Кражба на моторно превозно средство без пропуск за местоработата.
В САЩ се увеличават протестите. Интересни са плакатите, издигани там: „Социалното дистанциране е комунизъм“, „Искаме свобода“ и други подобни.
Впрочем, що се отнася до комунизма, май е време да се вдигне лозунта „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ в противовес на либерално-санитарното „Стойте си по домовете!“ и „Спазвайте социалната дистанция!“…
А Тръмп обяви за плавното отваряне на страната… И като се юрнат хората в земята, където има най-много заразени – нейде милион вече…
Аз, обаче, не бих се учудил.
Между другото, в щата Джорджия губернаторът отменил закон отпреди 70 години, който забранявал носенето на куклуксклановски маски. Във връзка с вируса.
Сега очаквам да отмени правата на негрите. И да разреши отново робството.
Впрочем, има доста закони в САЩ, които очакват отмяна. Още две седмици карантина и…
Но и у нас си има. Все още не е отменен законът от 2016 година, забраняващ носенето на маски на обществени места. Тоя закон – за предпазване от тероризма.
В дейстие е заповедта на щетоводителя здравен министър. И остава юристите да решат кое е меродавно – законът, приет он депутатите в парламнтарната република или заповедта на чиновника…
В Германия пък коронавирусът зверства. Директорката на зоопарка в Нойемюнстер /ама и названия имат тия немски градов – все като концлагер звучат/ заявила, че нямат вече пари за издръжка и се налага някои животни да бъдат приспани и дадени на останалите за храна…
Така ли Дарвин си е представял естествения отбор?
А в зоопарка маймуните спешно се развиват и се готвят да стават хора – да си намерят работа, да се изхранват.
Останалите? Ами – ако изчезне някой пазач, май трябва да питат тигрите къде ли е…
За четене…
https://fakti.bg/mnenia/468770-pravitelstvoto-v-momenta-e-nash-vrag
https://19min.bg/news/8/132446.html
https://www.reduta.bg/%d0%b4%d0%b5%d1%86%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%b0/
https://politikus.ru/video/128064-nyu-york-kak-koronavirus-razdelil-bogatyh-i-bednyh.html
Мисирка и дебилка.
Цв. Ризова:
– А има ли отказали се българи от летни записвания?
Николина Ангелкова:
– За радост – няма… но за съжаление няма и никакви записани…
хххх
Някога, преди мноооого, много години, Господ изчезнал за седем дни.
Когато се върнал, Архангел Гавраил го попитал:
– Къде бяхте?
– Да знаеш само какво направих ей там! – гордо казал Господ и посочил надолу към облаците.
– Какво е това?
– Планета. Нарекох я Земя. Дарих я с живот и направих така, че там да има съвършен баланс.
– Съвършен баланс? Какво означава това? – учудил се Архангелът.
– Виж сега, това е Европа – континент, който на север е развит и богат, а на юг е с хубав климат. Това пък е Азия. Там съм заселил жълтите хора, а в Африка черните. А това там са двете Америки – едната богата, другата бедна. Е, сега забелязваш ли баланса?
– Да! – и ентусиазиран, Архангелът посочил едно местенце в югоизточна Европа – а това там какво е?
– Това е България. Има красива природа, плодородни ниви, пълноводни реки и мек климат. Там живее народ работлив, умен и способен…
– Добре де, ама точно тук баланс май няма…
– Чакай да чуеш само кой ще ги управлява три мандата през 21 век…
хххх
Веднъж един дървар сечал дърво на брега на реката и изпуснал в нея брадвата си. Той седнал на земята и заплакал от мъка. Тогава му се явил Бог и го попитал:
-Защо плачеш?
-Как да не плача, Господи! Изпуснах брадвата си в реката и сега нямам с какво да изкарвам прехраната на семейството си.
Господ бръкнал в реката, извадил златна брадва и попитал:
-Тази ли е твоята?
-Не, не е моята – отвърнал дърварят.
Господ отново бръкнал в реката и този път извадил сребърна брадва.
-Може би тази е твоята? – отново попитал той.
-Не, и тази не е – поклатил глава дърварят.
Третия път Господ извадил желязна брадва.
-Да, да, тази вече е моята! – радостно възкликнал дърварят.
-Виждам, че си честен човек и съблюдаваш заповедите ми – рекъл Бог. – Вземи за награда и трите брадви.
Заживял дърварят в охолство, но не щеш ли, един ден в реката паднала жена му. И той отново седнал на брега и горко заплакал. И Бог отново дошъл и го попитал защо плаче.
-Как да не плача, Господи! Жена ми падна в реката.
Тогава Бог извадил от реката Дженифър Лопес и попитал:
-Това ли е жена ти?
-Да! – радостно възкликнал дърварят.
Смръщил се Бог:
-Защо този път ме излъга?
-Виждаш ли, Господи, – въздъхнал дърварят – бих ти казал, че това не е моята жена, но тогава ти би извадил от реката Катрин Зита-Джоунс. Аз отново бих ти казал, че това не е моята жена и накрая ти би извадил нея. Като награда за честността ми, би ми дал и трите. Аз не бих могъл да ги изхраня и ние четиримата бихме били много нещастни…
Извод: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и за всеобщото благо!
хххх
Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
– Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
– Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
– Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете…
– А мислиш ли, че шаранът помни?
genek 