В петъка – една лека, приятна и занимателна книжка.
Написана от майстор на разказа – професионалист, който явно умее да създава книги.
За забава и развлечение, но – и това е плюс.
Иначе – не търсете особен смисъл, философия, големи идеи, дискусии за морала или хуманизма.
Не, просто човек трябва да “убива” времето си с подобно четиво.
Но – да повторя – майсторски направено.
“Ад в ревящите ширини” – Джефри Дженкинс – “Компас”, Варна, 1993 година.
Вътре са събрани куп възможности за привличане на читателското внимание и задълбочаване на проблемите – ветроходство, ролята на големите ветроходи днес, Фолклендите и конфликтите Великобритания/Аржентина, съветска военна база край Антарктида/???/, шпионаж…
Абе, много нещо. Но нищо не е довършено докрай. Просто всичките тези историйки са смесени в един аламинут за бърза консумация.
Който е приятен, докато се усвоява. После се забравя.
Не – аз казах, бива си я книжката.
За релакс.
Няма някакви особени образи – черни и бели са.
Няма особени сюжетни завъртулки.
Няма и, както ви предупредих, нещо значимо – дори от гледна точка на жанра.
Щампа!
Но хубаво изработена щампа.
В края на краищата, и друг път съм казвал, човек не може да се храни само с торти.
Трябва хлебец, трябва нещо солено, киселко, пък и сладко понякога…
Важното е как е направено. А в днешото време на безпросветие подобни добре изпипани занаятчийски изделия също са полезни.
Поне тях да прочете човек…Като стъпало – ниско, но все пак – към висините.
Ако тръгне натам, а не остане да се забавлява на това ниво.
Вие, ако ви падне, прочетете я.
За лятото е хубава. Книга за отдих.
Заслужава си четенето!
genek 