КОЛЕГАТА И КОЛЕЖКИТЕ

Правим си поредното съвещание. Някои дремят, други зяпат в джиесемите /и ние сме модерни/, трети симулират внимание.

Аз досега си четях – открито, нахално, знам, че вече съм ги приучил и си траят. Но от година слушам музика – най-вече обичам соло на директора с „Любе”.

Слушам с едно ухо – другото е наострено като на палаш. Осем години нощна охрана са ме научили на туй-онуй.

Та изведнъж това ухо е драснато от нещо. Загрявам – директорът споменава за една колежка, наричайки я „колегата”…

Нали съм си цапнат в устата и акъла, веднага го поправям.

На което той ми отговаря, че това били европейски изисквания.

Гадно и културно го помолвам да каже къде са тия изисквания. Защото ми писна какво ли не да се сервира с гарнитура „Ами Европа го изисква”.

Той по директорски се аргументира, че не му е тук мястото да дискутираме, после ще ми покаже.

И аз отивам „после” в кабинета му. Питам пак.

Обяснява ми, че на тях шефовете им така внушавали, че не трябва да има деление по полове, че така в цяла Европа говорели и други познати приказки…

На което аз – като печен, та прегорял непукист, отговарям, че деление по полове няма само при педалите и лесбийките, че европеските езици са по-бедни от нашия /да вземе само нарицателните за роднинство – чичо, вуйчо, свако, лелинчо и тъй нататък/ и най-важното: аман ония като пръднат, ние да се насираме.

И си мисля – ама това обединяване на всички колеги и колежки в едно си е наистина обидно.

Демек, не признаваме женственото в тях, омъжкаряваме ги.

Аз лесно мога да се скарам с колегата Здравко, да речем, но с колежката Сийка… Някак си… Неудобно, нали?

Няма как да кажеш „Колежке…” и да продължиш с твърд тон. При нея твърдо може да е всичко, обаче не тонът. То такова маце… Но да не се отклонявам.

Хич няма да се учудя, ако и други промени настъпят.

Американците вече отменят родителските уточнения в семейството. Няма тате, няма мама.

Има родител намбър уан и родител намбър туу. Да не бърка детето в еднополово семейство кой е мама, кой е тате /или коя е тате, коя е мама/.

Политкоректност, викат.

И не усещат как обиждат жените с това омъжкарване. Значи „жена”, „дама”, „колежка” е грозна дума, а?

Боже, какви ли грозни скробли са измислили това! И няма ли един поне смелчага да се жертва, та да видят какво губят? Да не си изливат неупотребената енергия в измишльотини. Но кой ще се юрне по ония еврокрави и кокалоносачки…

Пък и зад Унгария жените са едни… И да им викаш „колега”, голяма грешка няма да е.

Хеле пък някои южни нации… Дето препоръчват на мъжете да не си пускат мустаци, за да не ги бъркат с жените.

А нашите хубави, нежни, умни, стройни българки… Как да им кажеш това неутрално „колега”? То си е жива обида!

Та – може да е модерно, ама аз съм си прост традиционалист.

Който иска – да си харесва неопределеността, мъжеНствеността, евроманиащините и политкоректностите.

Аз си харесвам колежките… Почти всички…