„ВИРИКОНИУМ“

Вирикониум - Сборник

Обичам книгите. И ги деля не на жанрове или родове, а на хубави и лоши.

Като лошите влизат в графата “документ”.

Но това е тема за утре.

А днес ще ви разкажа за една странна, но много реалистична приказка.

Фентъзи, разбира се.

“Вирикониум” – Майкъл Джон Харисън, “Абагард”, Варна, 1994 година.

Всъщност, това е сборник с героично фентъзи – модерен вариант на класическата приказка за юнака и подвизите му.

А вътре са три творби – “Вирикониум”, “Крал Куул” на Робърт Хауърд, “Върховните ереси на Уулимар” от Лин Картър.

Картър е познат – най-вече като автор на Конан. Макар да има написани за краткия си живот много романи, повести и разкази и с други герои. Например, Соломон Кейн, станал сега популярен от екшъна, появил се миналата ли, по-миналата ли година.

“Крал Куул” е типична негова творба. Да отбележа – част от сюжета на филма с Шварценегер за Конан е взет именно от тук, от този роман.

А той е един от няколкото, развиващи приключенията на Куул.

Казвам “приключенията”, не образа.

Тъй като Куул е типичен фентъзи герой – ако му се сложи име Конан, надали някой ще забележи промяна.

Но, разбира се, за любителите на героичното фентъзи тази книга е отлична.

Има добре изграден сюжет, има типичният за приказната фантастика стил, има богат и сочен език – какво повече му трябва на човек от една непретенциозна творба, създадена за развлечение?

Такава е и третата – “Върховните ереси на Уулимар”. Лин Картър има доста повести и романи, продължение или подражание на Картър.

Виждаме, че може да следва каноните и без готов герой.

На мен най ми допадна “Вирикониум”.

Известна мрачност, полусенки, свят, в който се оцелява или с героизъм, или с продажничество, магия, борба…

Достатъчно заплетен сюжет, образи, които се променят, специфичната атмосфера на готическото, художественото майсторство на автора също е на висота.

Привлече ме названието “Вирикониум”. Така се е наричал римският град, който според Греъм Филипс е бил столица на крал Артур /по-скоро на човека, скрит в историята под това име/.

А после и книгата ми допадна.

След прочитането й не се събуждат особени размисли – философски, морални, поетични.

Просто човек си отдъхва в една странна, но приказно приятна атмосфера.

И с наслада наблюдава отдалеч за страшните приключения на героите.

Заслужава си четенето!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s