Вчера споменах, че има книги, които отиват в раздел „документи”.
Тъй като художественото в тях е твърде спорно /а понякога са откровен кич или идеологическа боза/.
Но пък посредством тях разбираме епохата и хората – стига да се научим да ги четем.
От наша гледна точка, в контекста на епохата.
Така е днешната книга.
Когато видях названието й в един аукцион, отначало се позамислих, а после си рекох: „ Защо не?”.
Имам един сборник материали от вестник „Стършел”, излязал през 1975 година.
Имам и албум с карикатури от вестника – галерия от творби 1946 година до 1970 година.
Панорамата се допълва от новата ми придобивка: „Антология “Стършел”, 1948 година, издателство ОРПС /общ работнически профсъюз/.
Пълна картина на времето!
Стига, естествено, да четеш и мислиш – над книгата. Не да избиваш комплексите на късния дисидент /от 1991 година/ и яростен ровяч на костите на комунизма.
Започва с нормалните за епохата уж злободневни, а фактически идеологически пропагандни пламенни стихове.
Предговор Богомил Райнов, започва с Валери Петров. Предполагам великият поет не иска и да чуе за стиха: “Наближава / бъден ден във чест и слава / щастие и рози…”
/Запетая след “слава” нямаше/
Но – времето!
Следват потрети на „героите” на вестника – Трифонсон, Киро Торукът, бай Рачко и синът му Лачко.
После идват Джони лекето /много популярен образ/, гражданинът Мърморков /не само ББ и разни манерки обвиняват недоволните в мърморене, идеологическата закваска си избива!/, Кръшкачев, Домнул Пръц…
Откъси от романи с продължения, печатани във вестника. Повечето са пародии.
Попадали са ми стари броеве от някои и с удоволствие бих ги прочел цели тия романи, но…
“Злокобната монета” на Вежинов, Челкаш, Райнов и Петров ми допадна – още я помня, макар преди 40 години да съм я чел в поредица от вестника.
Естествено, удря се по идеологическия враг – цял раздел за гнилата Америка.
Завършват типични за времето разкази – по-скоро фейлетони поради злободневността и типичността.
Не, не бива да се подминават подобни книги.
Най-важното – в творбите има смях. Някои от тях /немалко!/ могат да се четат и днес.
Заслужава си четенето!
genek 