Сутринта рано изведоха стадото на паша. Май е вече, тревата проби, слънчице леко притопля, птички пърхат, щъркелите вият гнезда, дори насекоми бръмкат из въздуха…
Само агнето остана в двора.
Гордо изправено до портата, окичено с венец от живи цветя, на красива плетена каишка, то изгледа отминаващите овце, агнета и овни.
Пасторалчета някакви… Аграри… Цял ден ще се въртят из ливадите, ще пасат от прясната и остатъците от миналогодишната трева, ще внимават да не напуснат разрешената територия – щото кучетата яката ръфаТ нарушителите на правилата, накрая ще се върнат и ще минат по реда си. Овцете през силните ръце на доячите, агнетата и овните направо в кошарата, където ги чакаха топли смески.
Все пак – празник е днес. Най-вече за стадото. И овчарите му.
Агнето, обаче, нямаше да се скитосва като повят от вятъра парцал из полето. То беше центъра на празника. Украсено, разхубавено, едно миличко… Децата ще си играят с него, ще го галят, ще му се радват…
И възрастните с почит още отсега го заобикалят. Харесва им – одобряват избора на овчарите. Даже свойски вдигат и опипват опашката му – изглежда се радват на красотата й, на мастчицата вътре…
Щастливо е агнето. То е в центъра на събитията. И ще бъде занапред така – и днес, и утре, и за целия оставащ напред живот…
Е, някакъв селяндур там не му се кефи. Да, де – дойде, опипа го, вдигна на ръце, измърмори нещо и пак се зае със селяндурските си занимания. Като че в този празничен ден не можеше да зареже забавленията си… Изми някакъв казан, ориз прехвърля и чисти, наряза зеленикава ароматна шума, лук и чесън трупна в един ъгъл на масата, вода подгрява за нещо си, после точи грамаден нож – изглежда за парада в чест на агнето…
И никакво внимание към героя на деня!
Простак!
Но – на агнето не му пука. И на този ще привлече вниманието, и този ще се завърти край него, и този ще посвети празника на бялото пухкаво красиво и умно агънце…
Гергьовден е…
genek 