Обичам да дразня математиците.
Може би, защото учих в специализирана паралелка и доста научих там.
Но, разбира се, не само от училището. То дава минимума. Останалото трябва човек сам да намери и усвои.
Нима от учебниците по история разбрахме за Атлантида, НЛО, Йети, Неси, Бермудския триъгълник?
Имаше „Космос”, имаше „Наука и техника за младежта”, имаше маса научно-популярна литература /някои книги съм представял тук, други ще покажа/.
Често в съзнанието остават не само научените факти, а и самите книги.
Дори визуално се запомнят.
Така, както съм запомнил двете, заделени за днес.
„Забавна физика” – Яков Перелман, „Техника” – части първа и втора, 1961 година.
Жълтата и сивата – по външен вид.
Великолепна, обучаваща, привличаща младия читател книга.
Езикът ясен, разбран – с популярни примери, лесни опити /някои сме правили/, богато илюстрирана.
Е, как да не те примами една суха уж наука след прочитането на такава книга?
Ето – “Всяка зима, казва Перелман, по трасето Ленинград – Москва изчезват няколкостотин метра скъп телефонен и телеграфен кабел. Милицията знае кой е, но не го арестува.”
Ако примерът е от днешния ден – знаем и ние. Но надали циганите са участвали в подобно физично явление.
Оказва се – студът. Свиването на метала при замразяване.
Или – две кани, с еднакви дъна, с еднакви, на едно ниво. разположени чучури, едната кана е по-висока от другата. В коя ще се събере повече вода?
Елементарно се хващат хората – ами в по-високата разбира се. Да, а правилото за скачените съдове? При чучури на еднаква височина, и водата вътре ще е на едно ниво.
И още въпроси. Кого виждаме, когато се гледаме в огледало? Кое е най-хубавото място в киното? Топли ли кожухът?
И така нататък.
Другата е от същия тип – „Математическа досетливост” – Б. Кордемски, „Народна просвета”, 1964 година.
Задачи от местене на пулове до числата на Фибоначи.
Разнообразие и омайваща интрига.
Главоблъсканици, шеги, фокуси с числа…
Игри с домино, със зар, с карти.
Свойства на някои числа.
Кръстосани суми, вълшебни квадрати, първоначални числа, фигурни числа…
Изобщо – да има човек време, интересът идва сам.
Ровнете из прашните шкафове.
Заслужава си четенето!