/старчески записки/
Е, винаги е било така между поколенията. Дори когато се движат в една посока, съумяват да се разминат. Най-малко – в посоките…
Не говоря за вкусовете. Макар понякога се чудя – какво трябва да сторят внучките на днешните момичета, че бабите да кажат: „Боже, по наше време това беше срамота!“…
Не, не – хубави са момичетата сега. Особено, ако успее човек да махне скриващия ги грим.
Сложното е при разбирането. Често вкусовете и стиловете съвпадат. Пример – кафене. Момче си поръчва: „Мъжко кафе!“. Сервитьорката: „Каквооо?“. Обяснение: „Нормално“…
В магазина. „Моля, едно женско мляко“. Логичното: „Каквооо?“. Изясняване: „Кисело“…
Ама друг път…
Младо момче е на гости и зяпва пред библиотеката: „Колко книги! Ако ги продадете – какви пари ще паднат…“ „А не искаш ли да ги прочетеш?“. Видимо издължаване на смаяната физиономия: „Защо???“…
Възрастен: „Ох, стяга ме сърцето…“
Поучение от внука: „Трябва да се стегнеш. Защо не ходиш на фитнес?“.
С която логика би препоръчал на дядото, ако е безкрак, като лечение маратона. Много помага…
Но… Времето мъсти. Отдавна познат афоризъм – ние бяхме като вас, вие ще станете като нас…
Може би…
Ако имат късмет…
И се сещам за близко минало. Тръгвам от училището и подмятам на абитуриентите: Э“Аз си тръгвам, вие Една нахакана /по нашенско „х“ изчезва при изговор/: „Да, ама ние сме на 19 години, а Вие на 60“.
Контра: „Така е! И аз бях на 19. А вие ще станете ли на 60?“…
Внезапен пристъп на замисленост и тишина…
genek 