Да, де – никой не забравя приятелството му с Людмила Живкова, използването на системата за лични облаги, конформизмът му, удобно съчетаващ се с важното му положение в кулоарите на властта.
Но… Приятелстата са лични. И не е моя работа да съдя за искреността му. Още повече, че той я заявява доста след падането на соца.
Мнозина използват системата за лични облаги. Мнозина биха искали да са на мястото му – но за това се искаше и акъл.
А соцдеятелите умееха да открият умния, можещия, кадърния и да му намерят място в средите си.
Повечето приемаха.
Въпросът е – а после?
Богомил Райнов остави много интересни книги /това броя аз най-напред/, сред които поредицата за Боев /великолепно подражаване на Чандлър/.
И – “Масовата култура” – Богомил Райнов, “Наука и изкуство”, 1974 година.
Написана леко, чете се като художествена литература, дава много, много познания.
Та само това да беше…
В ония времена на затворени граници от тая книга научихме много за западната култура.
И, знаете ли – май ще са прави онези, които казват, че на времето ни обясняваха какво е комунизъм, какво е капитализъм. За капитализма се оказаха прави.
Масовата култура… Бичът на съвременната цивилизация.
Дъвката за очите и разума, подравняването на душите.
Да, книгата е идеологическа – но вярна.
Бърз пример. Убедих се колко прав е в оценките си за Хамет и Спилейн /един жанр, близко време/. И затова единият го чета, от другия нямам никаква книга.
Ами анализите на “сериите-салами”?
Които са станали главно преживяване на жените днес?
Масовата музика за забава – не е предсказал чалгата, просто предвижда все по-голямото принизяване на музиката към вкусовете на тълпата.
А книгата е майсторски написана.
Заслужава си четенето!
genek 