
Старият полковник започна утринната гимнастика. Е, не като във военното училище едно време, когато това беше любимият му час. По къси гащета, по потници, в колона по един, свити лакти до тялото, бегом, бегом, бегом… И никакви отклонения на очите в неправилна посока – гледаш гуменките на тоя отпред и по тях се движиш. Няма нужда да кривиш поглед, да избираш накъде и как да бягаш. Старшината ръководи ритъма със свирката, ти трябва само да внимаваш да си в колоната и да не изоставаш. Камо ли пък да избързваш. С което да демонстрираш индивидуализъм и цепене от колектива.
Страници: 1 2